Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Фадър наш" на Манос Вуракис

13 Август 2015 / 14:08:52  GRReporter
4331 прочитания

– Да не говорим, че може да ти хрумне и мен да ме разпънат – допълни той с явно безпокойство, – за да излезеш пак ти милосърдният, а аз да го закъсам като брат ми. Ти иди там. Аз не отивам! – заключи решително момчето.

Всемогъщият, строг както винаги, с едно леко кимване на главата коригира орбитата на някаква планета, която се случи да минава наблизо, и рязко се обърна към сина си.

– И да спреш с това „бре“, когато разговаряш с Баща си!

Ето този бе малкият му син Джес, който притежаваше всички качества за една голяма кариера на бог, както за пореден път се убеждаваше Всевишният.

Джес бе по-красив от Бекъм, по-умен от Бил Гейтс и по-нахакан от Еминем. По-реакционен от Спайк Лий, по-смел от Исаак Мияке и с по-добър глас от Маринела. Играеше поло по-добре от принц Чарлс, свиреше на тромпет по-прочувствено от Майлс Дейвис, а по решителност можеше да се сравнява единствено със Сталоун в „Рамбо 2“. Слухът за неговата начетеност и духовитост бе достигнал до всички съседни слънчеви системи, а пък общителността му, съчетана с риторическа мощ и естествен вкус към доброто облекло, щеше да накара Макс Вебер да преопредели незабавно смисъла на понятието „харизматически надарен лидер“. Джес познаваше из основи главните културни течения от Ренесанса нататък. Беше почитател на сюрреализма и дадаизма, но едновременно с това бе нежен, човечен и с огромна любов към ближния си. И най-важното: умееше с часове да анализира специалния идеологически постамент, благодарение на който най-обикновеният оригинален роудстър превъзхожда най-изисканото кабрио купе.

Дори и самият Отец оставаше удивен понякога, наб- людавайки своя по-малък син – не така както зяпваш, когато видиш пред себе си нещо нереално, а така както биваш завладян от някоя личност, изникнала внезапно пред теб, сякаш само за да те посвети в магията на чара си. И в това нямаше нищо странно, като се знае, че същите тези чувства бе изпитал и когато зърна за първи път Ахрантия, майката на Джес.

За един дълъг период от време Бог съжителстваше с Богородица и нищо повече. И така както се случва и в най-добрите земни семейства, ако в едно обозримо бъдеще идилията не се доразвие, тя напуска семейството и поема в друга посока. Този тук Всевишен нямаше никакво намерение да се развежда с Богородица, а идилията нямаше никъде да иде, ако на едно церемониално представяне на млади ангели – на което Отец изобщо не желаеше да присъства, тъй като страдаше от мигрена – не се бе появил ангелът Ахрантия...

За първи път от сътворението насам Бог почувства, че думата „ангел“ съвпада напълно със собствения си оптически смисъл. Този факт породи такова вълнение в областта на чувствата му, а сърцето му заби толкова силно, че някои от телескопите на Земята, наблюдаващи стомашните разстройства на Вселената, изтълкуваха факта като „мощен сблъсък на непознати обекти в невероятно отдалечено кътче на Вселената“.

Ангелът Ахрантия бе олицетворение на тоталния потрес. Тя нямаше точно женски образ, не бе сътворена от материя, не притежаваше тяло, не бе изобщо някакъв внушителен извънземен топмодел или нещо подобно. Не! Тя беше просто „абсолютното леле“.

Бог направо се стъписа. За първи път му мина през ума мисълта, че в сравнение с нея кринът като средство за размножаване не е чак толкова чувствен. Каза й го. Същевременно започна да го гложди мисълта, че нещо бе изгубил през тези хилядолетия – нещо, което също имаше връзка с крина и в общи линии засягаше цялата процедура преди употребата му. Това нещо го ядеше отвътре. Улови се, че се пита дали понятието „еротизъм“ не е нещо повече от една отвеяна тенденция от съмнително естество и дали той не го е саботирал несправедливо вече толкова хилядолетия. И това й каза. Онова, което не й каза, бе, че е взел решение да прочете всичко написано за еротиката от Ролан Барт и да промени начина си на живот.

От друга страна, Богородица бе онова, което наричаме БЛАГОЧЕСТИВА с главни букви. Тя вярваше в Бог с цялата си същност, обожаваше го, уважаваше го безгранично, но никой не можеше да твърди, че е влюбена в него. Това, че съжителстваха и че бяха създали най-известния син в цялата западна култура – и при това без секс – не променяше факта, че рутината бе започнала да хвърля сянка върху всекидневието им.

Така че нищо по-нормално от това, „абсолютното леле“ Ахрантия да нахлуе като торнадо в Божите покои и да повлече всичко в бесния си въртеж. Бог се влюби лудо и от пръв поглед.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus