Галерия

1

Не един, а цели пет скелета са открили археолозите в гробницата в Амфиполи, става ясно от официално съобщение на министерството на културата.

По всичко личи, че внушителната гробница е била семейна, и там са открити:

- скелет на жена над 60 години (за която и по-рано имаше публикувана информация) 

- два скелета на мъже на около 35 до 45 години

- скелет на бебе

- скелет на кремиран мъж (бил е кремиран преди времето, по което са починали останалите четирима).

ДНК анализите ще дадат по-подробна информация за откритите скелети и ще потвърдят или ще опровергаят предположението на алхеолозите, че става въпрос за семейна гробница.

Официалното съобщение на министерството на културата

Скелетните останки от гробницата Каста в Амфиполи се състоят от близо 550 кости, цели и натрошени, един череп в доста добро състояние, от който липсват лицевите кости, и една почти цяла долна челюст. Не са открити зъби, освен един кариозен корен на втори долен предкътник, намиращ се в долната челюст.

От откритите 550 кости 157 бяха описани подробно в база данни и бе направен опит да бъдат идентифицирани отделни хора.

Освен това бяха разпознати кости на животни, някои от които изглежда са принадлежали на еднокопитни. Животинските кости ще бъдат изследвани от специалист зооархеолог.

Благодарение на скелетните останки са идентифицирани минимум пет човека, четирима от които са били погребани, а един е бил кремиран.

Погребаните покойници са били: една жена (скелет 1), двама мъже на средна възраст (скелети 2 и 3) и едно бебе (скелет 4).

Скелет 1: Жена 

Жената може със сигурност да бъде поставена във възрастовата група над 60 години. Определянето на пола е извършено въз основа на определени показатели, които се отнасят до:

1) костите на таза

2) костите на черепа

3) долната челюст 

4) морфологичната структура на костите (измервания на дългите кости). 

Възрастта на жената е определена въз основа на: 

1) част от симфизата на лявата срамна кост (предната част на таза), 

2) степента на синостоза (затваряне) на черепните шевове

3) липсващите още приживе задни зъби и от двете страни на долната челюст

4) наличието на метаболитни заболявания, като остеопороза и фронтална хиперостоза (Hyperostosis Frontalis Interna: уплътняване на черепните кости във фронталната част, което се свързва с хормонален дисбаланс и се появява често при жени в менопауза) 

5) ярко изразените дегенеративни изменения, главно в областта на гръбначния стълб 

6) ендохондралната осификация на дългите кости и ребрата.

Що се отнася до ръста на възрастната жена, след комбинирано прилагане на различни методи за измерване на дългите кости, специалистите смятат, че тя е била висока 157 см.

Изглежда, че повечето кости, открити от археолозите в първия гроб, са части от този женски скелет.

Скелети 2 и 3: Двама мъже на 35 до 45 години 

Скелети 2 и 3 от общо четирите, които са били погребани, със сигурност могат да се определят като скелети на мъже, въз основа на:

1) анатомичните данни от тазовите кости

2) морфологичната структура на дългите кости (измервания на дългите кости). 

Двамата мъже са сравнително близки по възраст, в категорията от 35 до 45 години: единият в началото, а другият към края на възрастовата група.

Приблизителната възраст на първия мъж е определена въз основа на:

1) симфизата на двете срамни кости на таза (предната част на таза) 

2) дегенеративните изменения в областта на таза там, където се свързва с опашната кост (сакрум)

3) пълната синостоза на епифизите в ръбовете на гръдните кости и при двете ключици.

Приблизителната възраст на втория мъж е определена въз основа на симфизата на дясната срамна кост.

Следва да се отбележи, че върху скелета на по-младия от двамата мъже има следи от порязване (cut marks) в лявата горна част на гръдния кош, върху две ребра и един шиен прешлен, както и върху долната част на гръдната кост на лявата ключица.

Тези следи се свързват най-вероятно с удари, довели до наранявания, които сигурно са били нанесени от упор с остър предмет, например нож, и са предизвикали смъртта на мъжа, тъй като не се виждат следи от зарастване на раните.

Вторият мъж, малко по-възрастен от първия, има следи от напречна напълно излекувана фрактура на дясната лакътна кост, сравнително близо до дясната китка.

Освен това и при двамата мъже има следи от остеоартрит и спондилоартрит в различни части на скелета.

Що се отнася до ръста на двамата мъже, след комбинирано прилагане на различни методи за измерване на дългите кости, специалистите смятат, че първият мъж е бил висок 168 см, а вторият – 162-163 см.

Скелети 4 и 5 

Четвъртият скелет принадлежи на новородено бебе.

Възрастта му е определена чрез измерване на дължината и ширината на лявата ръка и на долната лява челюст. Не е възможно да се определи пола на бебето, тъй като морфологичните характеристики за разграничаване на пола при костите на новородените не са ясно изразени.

Петият скелет е представен от много малко на брой части от кости, едва девет (9), главно от дълги кости, които носят всички деформации и характерното оцветяване (белезникаво и синьо/сиво), срещащи се при пълното изгаряне на покойник, като най-вероятно принадлежат на възрастен човек.

Общото състояние, в което са открити скелетните останки, говори за предходна човешка намеса както в четвъртото помещение на гробницата, така и в самия гроб.

Перспективи

За изследването на скелетните находки, открити в гробницата Каста, освен макроскопските методи ще бъдат използвани и редица аналитични методи за по-добро доказване на първоначалните изводи, но и за получаване на по-пълна информация, свързана с патологичните изменения, с начина на хранене, степента на родство и родното място на тези хора, т.е. дали става дума за хора, които са родени и израснали в Амфиполи, или за хора, които са били пренесени от друго място и погребани във въпросната гробница.

Тези аналитични методи включват:

• радиологично изследване за установяване на патологични изменения, които не могат да бъдат установени с макроскопски методи, както и за по-пълното описание на вече установените заключения. 

• хистологични микроскопски техники, напр. в случая с фронталната хиперостоза, и където още се сметне за необходимо. 

• анализи на устойчивите изотопи на въглерода и азота с цел определянето на вида протеини, които са консумирали тези хора.

• анализ на съдържанието на стронций, който поради липсата на зъби ще се ограничи само до стойностите, получени от вземането на проби от костите.

• палеогенетичен анализ (древна ДНК) с цел описанието на биологичната и генетична история на хората. В рамките на този анализ ще бъде проучено евентуалното кръвно родство на първите трима. Наличието в гробовете обаче на дългите кости, липсата на зъби и части от черепа при скелети 2 и 3, които се използват при анализа на древна ДНК, вероятно няма да позволи получаването на достатъчно количество ядрена ДНК за успешното и точно идентифициране на кръвното родство. При скелети 4 и 5, поради ограниченото количество кости и влиянието на високата температура при изгарянето на скелет 5, тези методи няма да бъдат приложени.

• Прилагането на AMS датиране при проби както от човешки, така и от животински кости, ще допълни картината за последователността на гробовете, която не може да бъде възстановена само от разкопките.

И макроскопските и аналитичните методи ще бъдат приложени при голям брой скелети, около 300 на брой, от некрополите в Амфиполи, в рамките на двугодишна изследователска програма, финансирана от министерството на културата и реализирана от многобройна изследователска група, начело със Севи Триандафилу, преподавател по праисторическа археология и остеоархеология в Солунския университет „Аристотел“ и Христина Папагеоргопулу, преподавател по физическа антропология в Тракийския университет „Демокрит“ в Комотини. В екипа са включени студенти бакалаври, магистри и докторанти от двата университета, както и миждународно признати външни сътрудници.

По този начин ще бъде получен ценен сравнителен материал, за да стане възможно следното:

1) откритите в гробницата Каста скелетни останки да бъдат включени в един по-широк кръг от проучване на древното местно население

2) резултатите от аналитичните методи да бъдат тълкувани в съчетание с резултатите от макроскопското изследване на част от древното население

3) да стане ясно, че антропологичните находки трябва да бъдат изследвани в археологически, обществен и исторически план, което е възможно само посредством систематичното изследване на находките чрез общ подход към въпросния период.