Галерия

1

От школата за запасни офицери в Плевен, ме поканиха да играя в театъра на Дома на офицера в Плевен. Покрай репетициите и спектакъла „Океан” на Александър Щейн, се запознах с един много добър актьор, който реши, че може да ми помогне да се подготвя за кандидатстване с актьорско майсторство. Завърших НАТФИЗ през 1981. Оттогава съм в театрите. В Стара Загора прекарах шест години, след това е в Габрово от 1987 до 1999. Двадесет години опит са зад гърба ми. Паралелно с това имах възможността да се занимава с деца от всякаква възраст. В Стара Загора основните ми занимания бяха свързани със студентите от Висшия медицински институт, сега Тракийски университет. Занимавах се и с деца от Френскката гимназия. С тях взехме голяма награда в град Русе с „Ние врабчетата” на френски език . В Габрово работих с най-малките в детските градини, с ученици от техникума по текстил и с децата от Априловска гимназия, с които доста тъжно се разделихме, когато им съобщих, че съм решил да сменя държавата си на пребиваване. Завършил съм актьорско майсторство и  паралелно изпълнявах дейност като ръководител на театрални студиа и съм водил кръжоци. Също така, работих шест години с психично болните от тогава най-голямата психиатрична болница в България, в Раднево. Пациентите там имаха нещо като своя мини-държава. Имаха вестник, рисуваха, имаха тенис кортове, а заедно правихме театър. Така имах възможността да им помогна. За това,че театърът помага, съм абсолютно сигурен оттам. Те се втурваха в ролите си и бяха здрави, докато играеха друг човек, когато се връщаха в себе си, те пак се разболяваха. В момента работя  в мраморна кариера и често се шегувам, че не съм напуснал театъра, защото тази работа вършим в планината Дионисий, а той, в митовете, е създател на театъра.