Галерия

1

Пламен Симеонов е учител в Българското Неделно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Атина. Завършва математическа гимназия в Ямбол със златен медал. След това e приет Икономика, но кандидатсва и в Националната академия за филмово и театрално изкуство НАТФИЗ, където е приет актьорско майсторство. Играл е в десетки спектакли и моноспектакли в България преди да дойде в Гърция през 1997. С Пламен Симеонов разговаря Симона Пенева.
    Какво ви дава работата с децата от Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий” в Атина?
    В него дойдох от самото начало като човек, който ще се занимава с художествено слово и театър. Засега се занимаваме само с художествено слово - наизустяване и  интерпретиране на поезия, на ракази, на проза. Докато театър, в условията на българското училище, аз самият нямам кураж да започна да правя. Най-важното в момента е да се научим на правилно изговаряне и на чистотата на нашия език. Начинът, по който говорят децата от най-ранна възраст, когато растат в Гърция ги отдалечава от българската фонетика, от българското звукообразуване. Това е един доста, не толкова видим, но сериозен проблем. Така, все повече деца и възрастни се обръщат към мен за корекция точно на такива звуци, специфично наши в сравнение с гръцкия език. Става въпрос за „Ж,Ч, Ш, Щ, З, Л, Р, Ю, Я, ДЖ, ДЗ”.  Другата част от заниманията ми е свързана с празниците, с работа с децата, които искат да се занимават с театър.
    Трудна ли е тази задача?
    Просто тук си е едно гнезденце, едно наше българско място и много ми се иска да слушаме нашите българчета, да им помогнем, да им дадем шанс да усетят красотата и неповторимостта на нашите звуци. Да усещат, че освен гръцкия, съществува и красотата на един такъв световен език като английския, и паралелно с това да се завръщат към извора, там от където са тръгнали майките и бащите им. С децата знам, че ще тръгнем да вървим напред, но ми става тъжно, когато някой път възрастни хора казват, че не говорят на български в дома си. И детето идва тук и започва да учи езика от самото начало, при условие, че в дома му е имало българи.
    Какъв е методът, който използвате, за да помогнете на децата да изговарят правилно тези звуци?
    Първо, провеждаме един разговор, откриваме проблема при всяко дете, разбираме кой звук го затруднява. Малките деца карам  да осъзнаят разликата между звуците „Ж” и „З”, правим рисунски на жаба и заек, продължаваме с други различия и с чисто технически упражнения от звукови съчетания. Те като се чуват самички, като чуят и мен, постепенно започват да ги повтарят и да усещат разликата. След това започваме с упражнения с поговорки, пословици и стигаме до стихове. Така, постепенно от техниката отиваме към по-художествени изпълнения.
    Какво ви доведе в Гърция?
    Сигурно някакъв инат. Причината беше много обърканото време след 1997, когато стана един малко преднамерено създаден бунт. Великата промяна, всъщност не доведе до никаква промяна. Времето от 1997 нататък не беше по-сигурно за живеене на обикновените хора, на тези от провинцията. Затова, ако се огледате в Испания, Гърция или Италия, ще видите, че болшинството от хората навън, не са софиянци. И така, в един момент ми се видя нечестно, че аз не бих могъл да си позволя да дам шанс на децата си да следват дори в един български университет, докато хора, тръгнали по един по-неприемлив за мен начин и натрупали средства и богатства, можеха да изпратят децата си навсякъде. Причината да не се прибера? Не съм сигурен, че като се прибера, няма да ми се прииска пак да тръгна. А  едно е да тръгнеш на четиридесет, друго е да се прибереш на петдесет и да тръгнеш отново на шестдесет. Просто е невъзможно. Също така, макар и трудно, понеже със съпругата ми сме заедно тук, вече си поподредихме кубчето. Оказа се, че дори и на по-ниско социално стъпало, човек може да си подреди и да се построи едно местенце и да знае, че той си го е направил. Това е нещо, което никой не се е опитал да ми обезмисли или да ми отнеме, както ставаше по онова време на преход в България.
    Как решихте да станете актьор?