Снимки - авторката и личен архив на Пламен Симеонов
Кой е най-яркият ви спомен от актьорската професия?
Обичах да правя моноспектакли, обичах да се реализирам в спектакли, в които мога да бъда повече от един човек. Успешно това направих в Габрово, в един спектакъл, в който играех двама близнаци, след това в един криминален „Труп” на Едуард Муун, в който се сменяха двама образи. Също така, минах през детския спектакъл „Приказка за калпаците” на Панчо Панчев, където играех четирима. После, стигнах до „Секс, наркотици и рокендрол”, където играх девет души. Този спектакъл оцеля около четири години в Габрово, което за театър извън столицата е много. Хората определено казваха, че по-успешен ми е комедийния жанр, въпреки че аз винаги съм се изживявал като един драматично-лиричен типаж. Също така, успях да надъхам един мой приятел поет, белетрист с една тема, която аз много харесвам, за творчеството на Джон Ленън. С него, Николай Ангелов, направихме „Балада за Джон и убиец”, един моноспектъкъл от името на Марк Чадман, убиецът на Джон Ленън, една версия, която също имаше успех. Тя беше малко по-затворена, по-биографична, търсеща отговори за това какъв е бил обекта, смисъла на това да извършиш едно убийство на един гений, на един световен гуру.
Какво е мнението Ви за българската общност в Атина?
Аз съм от хората, които, когато нещо не ми е точно, предпочитам да го оставя настрана и да продължа. Смятам, че ние, както навсякъде сме си всеки сам за себе си, всеки на парче. Не смеем да си дадем шанс да направим нещо заедно. Сякаш ни е по-лесно да тръгнем да го анализираме и то ако го направим е за добро, но ние повече го отхвърляме. Всеки е затворен в себе си. Склонни сме бързо да се отказваме. Сякаш не смеем да повярваме, че можем заедно да направим нещо. Много бързо сякаш искаме да отвърнем на доброто, или да го заменим с нещо не чак толкова добро. Това ми се иска да променим.
В други градове българите в чужбина са си направили свои аматьорски театрални групи. Как Ви се струва идеята да се сформира една такава група в Атина?
Аз съм готов. Два пъти ми подхвърлят родители и деца също, но в момента, в който опрем до това, че трябва понеделник, сряда, четвъртък и петък вечерта да сме заедно изведнъж се оказва , че това ги разколебава, поне на този етап. Може би аз не съм бил достатъчно настоятелен, защото това се прави с втурване. Ако направим такава група, тя ще бъде на базата на училището, но, разбира се, не държа участващите да са само от него.
Какви са приликите и разликите между българската и гръцката театрална школа?
Гръцката театрална школа не я познавам много добре. За тези петнадесет години съм посетил пет или шест спектакъла тук, за което много често съжалявам. Може би не исках да си причиня тази болка, да стоя в театъра и да гледам със зрителите. Разликата определено съществува. Хора, които познават и двете школи казват, че за разлика от нас, гърците не са имали възможност да създават такава театрална структура, каквато сме имали и имаме все още. Разлика има и в школуването, грижата, съществуването на театрите в това многообразие и многобройност в България преди 1989. Знам, че сега в България, театърът се радва на голямо посещение и голям интерес. Сам по себе си театърът, като продукт на емоцията, на мисълта, към която и школа да принадлежи, е плод на свободна изява на интерпретация. Така че, винаги, всеки един театър, където и да се намира се докосва с останалите. Спомням си, че един чуждестранен организатор на спектакли, който гледа наше представление, каза, че подобно нещо, в друг цвят и нюанси, е гледал в Южна Америка, Корея и Виетнам. Школите са там, където има много голяма традиция. За съжаление, Гърция надали има повече традиция от България, защото Гърция не е Елада. Древна Елада е създала театъра, но между нея и Гърция от 1821 и след това съществува едно огромно пространство.
Кой е любимият Ви писател? А любимото Ви произведение?
Много труден въпрос. От българските писатели много обичам Валери Петров, Йордан Радичков, Стефан Цанев и Недялко Йорданов, на когото съм бил втори режисьор. От световните, разбира се, Чехов, Шекспир. Ако погледнем и по-назад, онези, от които са останали първообразците на поезията, Омир. Тук, в Гърция, чета хаотично. Настолната ми книга е „Древногръцки митове и легенди”. Като я свърша, пак я почвам отначало. Митологията е най-доброто, изпратено от зараждащата се цивилизация, защото въображението и безкрайната фантазия, поуката и мъдростта, идеалът, състраданието, те всички присъстват във всеки един мит. Любимо произведение не мога да избера.
А кои са любимите Ви актьор и актриса?