Много хубави спомени имам от Георги Калоянчев и Апостол Карамитев. Има много, те са цяла плеада български актьори от поколението, което аз съм гледал по филми и театрални постановки, които вече ги няма. А от световната сцена повече съм се срещал с представители на руската школа. Имаше един прекрасен актьор, Евгений Лебедев, който играеше в световния спектакъл „ История на един кон”. Той беше просто брилянтен, невероятен. Също, Людмила Гурченко, едно невероятно руско „актрисище”, стихия направо. Разбира се, Владимир Висоцки. Мога да спомена хора, които съм харесал като Марлон Брандо, Джак Никълсън, но те са просто в един друг свят, в едно друго измерение, с което съм се докосвал от филмите, от киното. А киното е индустрия. Не, че няма шанс за велики художествени постижения, но там винаги можеш да спреш, да го изрежеш, да преповтаряш, докато го направиш както трябва. Докато театърът си е дъх. Излизаш, завесата се вдига, светват прожекторите и всичко е на живо. И там дъхът ти е или верен, или опит да имитираш и тогава усещаш как публиката или диша с теб или почва да кашля. А най-хубавото е, когато ръкопляскат.
    Какви са най-непосредствените ви планове?
    Близките ми планове са да изкарам още две години и половина, за да се пенсионирам. Това го казвам с усмивка. Също така ми се иска да имам възможност да се занимавам с децата, докато ги има тук.  Иска ми се да почнем да ползваме гръцкия си, за да общуваме с малки дечица от Гърция, които живеят в България, а не за българчета, пребиваващи в Гърция. Но за тези, които растат тук, искам да се опитам по някакъв начин, ако имат те самите нужда, да им бъда полезен и аз. С това, за което съм учил, с това, което мога да правя. И то да не е много, но да бъде нещо, което аз самият смятам, че има смисъл. А смисълът е да усетят, да носят в себе си ето това  - „Аз съм българче обичам наште планини зелени. Българин да се наричам първа радост е за мене.” Това дядо Вазов ни го е оставил. Ако дори само това успее да осъзнае, да го носи в себе си, то никак не е малко.
    Какво пожелавате на нашите читатели?
    Да не спират да търсят, да искат, да дават, да обичат. Май не ни остава време да обичаме. Нашият спасител е казал, че всичко на света е любов. Любов, като това, което носим в себе си като готовност да се забравим.