Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

5 чистачки станаха театрални героини

24 Януари 2016 / 12:01:37  GRReporter
1776 прочитания

Имигрантки-чистачки в Атина стават главни героини в театрално представление, което ще се играе от 3 до 14 февруари в Културния център на Фондация „Онасис”.

„Чистият град” на Анестис Азас и Продромос Циникорис, новите артистични директори на Експерименталната сцена на Националния театър, разкрива и преформулира стереотипите през погледа и личните свидетелства на специалистите по чистотата – имигрантките-чистачки на Атина. Пиесата разглежда расизма, опасността от фашизъм, женската имиграция в Гърция и личността на „чистачката”.

„Кой чисти Атина? Защо мнозинството от тях са жени и имигрантки? Родили ли са се чистачки?  Колко различни са техните биографии от нашите? Може би в крайна сметка всички сме обекти на Историята? Това са само някои от въпросите, които пиесата задава.

Петте „супер героини” в „Чистия град”

Няколко дни преди премиерата вестник Етнос се запознава с петте главни героини.

Техният живот създава нов образ на чистачката-имигрантка. От университетски преподавателки  до архитектки, тези жени се жертват за семействата си и се борят със свръхестествена сила, като съвременни супер-героини.

„Театърът на реалността” е драматургичен режисьорски метод, който черпи театрални сюжети от личните свидетелства и исторически документи и призовава съвременните хора да влязат в центъра на театралния разказ.

Росица Панделиева, на 55 години, от България, детска учителка
Чистачки сме, но преди всичко сме хора

„Дойдох в Гърция незаконно преди 13 години чрез една българска агенция. В началото много се страхувах, бях сама, никой не ме чакаше, не знаех нито една гръцка дума! Беше една Голгота. Тъй като имах диплома за детска учителка, първата ми работа, продължила 9 месеца, беше в едно семейство, което имаше 5 деца. Чувствах се като в затвор, забраняваха ми да плача пред децата, трябваше винаги да се усмихвам и да правя всичко, без почивен ден, без никакви права. Избягах една нощ, докато всички спяха, даже дрехите си не взех.

Ходих в много агенции, почти всичко ме експлоатираха финансово, докато в един момент съпругът ми реши да дойде със сина ни в Гърция и нещата се оправиха. Намерихме си квартира, оправихме живота си и узаконихме престоя си.

Сменихме много работи, не ни плащаха достатъчно, но никога няма да забравя великодушието на един хотелиер във Фалиро, който много ни помогна през първите години.

От пет години съм чистачка в Културния център на Фондация „Онасис”, синът ми и дъщеря ми живеят в България, а съпругът ми работи в Атина. Ние сме имигрантки-чистачки, но преди всичко сме хора.

Дрита Шехи, на 63 години, от Албания, университетски преподавател
Останах без работа, когато се смени режимът

„В Албания работих 17 години. Бях преподавател в Партийния университет и преподавах история на марксизма-ленинизма. Когато се смени режимът, останах без работа, с две малки деца в началното училище.

Една приятелка ми каза, че 30 преподавателки от Тирана отиват със стипендия в Гърция и ми помогна да вляза в програмата. Беше януари 1993 и 6 месеца, без семейството ми, учих в университета гръцка култура и антична философия. Когато приключи програмата, трябваше да реша какво да правя. В крайна сметка останах, след няколко години се разделих със съпруга ми и работих от сутрин до вечер като чистачка по къщите, за да отгледам децата си. Работата не е срамна!

15 години това работих. Нямам оплаквания от гъркините. Обичаха ме, прегръщаха ме, плащаха ми осигуровки и ми помогнаха да изуча децата си. Това няма да го забравя.

Макар че работих в Гърция 20 години, не успях да взема пенсия, колкото и да е парадоксално. В Албания получавам 100 евро пенсия.”

Мейбъл Мосана, на 50 години, от Южна Африка, модел, дизайнер
В родината си работех като модел

„Запознах се и обикнах Гърция чрез моя съпруг, Димитрис, който е грък. Той беше дошъл в Йоханесбург преди 23 години да работи. В родината си работех като модел, бях учила моден дизайн.

Оженихме се в родината ми и малко след това Димитрис поиска да се върнем в Гърция. Не беше лесно решение за мене, но го последвах. Спомням си, че когато дойдох за първи път в Атина да се запозная със семейството му, времето беше много лошо. Валеше сняг и беше много студено. За първи път виждах сняг. Това, което ми направи впечатление, беше, че къщите са построени една до друга, без дворове и дървета.

В крайна сметка взех решение, дойдохме в Гърция, роди ни се дъщеря, която днес е на 19 години, по професия е педагог и е много добра баскетболистка. Съпругът ми работи като готвач, а аз през всичките тези години работя като чистачка по къщите и като бавачка на малки деца. Макар че обичам гърците и не съжалявам, че дойдох, мечтата ми е да се върна в родината си”.

Фредалин Резурексион, на 37 години, от Филипините
Следвах архитектура и след това дойдох в Гърция

„Във Филипините следвах архитектура и след това, през 2004, дойдох в Гърция. Фактът, че двете ми лели живееха и работеха тук, изигра решаваща роля за решението ми.

Категории: театрална ппиеса Чистият град чистачки имигрантки
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus