Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
На цикладския остров Аморгос може да се каже, че бог е навсякъде. В светлината над Егея манастирът “Панагия (Богородица) Хозовиотиса”, емблемата на острова, прилича на чудо. Според обичая иконата на Богородица напуска манастира в неделята на Възкресение и обикаля, като спира в по-големите села, за да благослови всички. Седмица по-късно - на Томина неделя, след вечернята в църквата на главното селище Хора, което се намира върху естествено укрепена височина, осигурявала преди векове убежище от пиратските набези, иконата поема обратно към манастира, съпроводена от народно литийно шествие. След този дълбок израз на почит и благоговение, тя е посрещната с отслужването на литургия.
Народното предание разказва, че манастирът бил основан от монаси, дошли от другаде - от Хозова, в днешна Палестина. Писмените източници потвърждават съществуването там на значими православни манастири през първите векове на християнството. След като обителта им била опустошена от нашественици, монасите прекосили морето и като приближили бреговете на о. Аморгос, които им напомнили за родните места, решили да спрат и основат там новия манастир. Иконата на Хозовиотиса сама доплавала по вълните и след като била намерена на брега, започнал градежът на нейния храм. Всяка сутрин обаче го намирали разграден, докато накрая забелязали, че мистрията и отвесът на майстора били окачени на високата триста метра отвесна скала, която се издига над морето.
Така разбрали, че волята на Богородица била да издигнат манастира й именно на това място над отвесната урва, от което дъхът секва, но щом извърнеш поглед нагоре гледката на пробождащата висините скала те възвисява. Манастирската обител, забележима само откъм морето, е вклинена върху скалата и изглежда сякаш виси, вкопчена над нея. Ширината й не надхвърля пет метра, а височината й е разпределена на пет етажни нива, между които се извива тесен ходник с варосани стълби. През 1088 г. византийският император Алексий Комнин предоставя на манастира ставропигиални (на директно подчинение на Вселенска патриаршия) права и оттогава до днес, наред с манастира “Свети Йоан Богослов” на Патмос, той е една от двете най-значими православни светини в Егейско море.
Наистина, на острова можеш да откриеш светлината на божественото, не само докато следваш литийното шествие, но и докато просто се наслаждаваш на невероятната му природна красота. Гръцкият поет-нобелист Одисеас Елитис също е черпил вдъхновение от острова за поемата си “Достойно ест”, в която като химна на възхвала отеква “Достойно ест Аморгос” («Άξιον εστί η Αμοργός»). В друга своя поема “Монограм” той казва: ”Прониквам в любовта като светлина от пълнолуние, отвсякъде”.
Близък негов приятел, както и на поета-нобелист Георгиос Сеферис, поетът Никос Гацос, става известен като автор на една-единствена поетична книга със заглавие “Аморгос” (1943), въпреки че никога не е посещавал острова. Необичайно явление в гръцката литература., той заема важно място в историята на гръцкия модернизъм. “Аморгос” на Гацос, отпечатана по време на немската окупация, представлява дълга поема, в която по впечатляващ начин са съчетани сюрреалистични елементи с образи от гръцките народни песни. Огромната популярност на тези стихове се дължи и на музиката към тях на композитора Манос Хадзидакис: “С родината ми привързана към платната и весла/ във вятъра овесени/ Корабокрушенците заспаха кротки като мъртви зверове в/ постелята на сюнгерите.”
Аморгос е известен още от древността, но преди всичко на европейските пътешественици от 17 и 18 век, заради цикладските идоли, особено онези, открити на намиращия се наблизо – днес ненаселен - остров Керос. Следи от цикладската култура там най-напред са установени през 1850 г. от немския археолог Лудвиг Рос, образец на учен-елинист установил се в Гърция след Освобождението, заедно с двора на първия гръцки крал Отон, син на владетеля-елинофил Лудвиг Баварски. Основните находки са цикладски идоли, малки мраморни статуетки, но и множество керамични съдове и предмети. Образци от него могат да бъдат видяни в Музея на цикладското изкуство в Атина, а напусналите Гърция, препродавани от търговци на антики и иманяри или отнасяни от европейски дипломати преди освобождението на Гърция от османско робство, се намират в престижни световни музеи, водещи сред които са колекциите на Британския и на музея “Ашмолеан”. На Керос е намерено най-старото изображение на музикант - идол изобразяващ мъж, свирещ на арфа. Заради формата и размера им, преди още да започнат да осъзнават истинската им стойност, местните хора ги наричали “куклички”.
През последните години Аморгос преживява период на възраждаща се популярност. Той е един от най-красивите острови в Гърция и без съмнение радушните му, симпатични, общителни и любезни жители са неговото най-голямо богатство. Плажовете му не са най-удобните в Егейско море, а и нощният му живот не може да се сравни с този на Санторини, Миконос или Парос, но островът излъчва неповторима енергия и магнетизъм.
Гледката към морето от стръмните му голи склонове, пресечени от терасираща суха зидария, укрепваща ги срещу свлачища, имала някога предназначението и на синор между прежурените от слънцето оскъдни нивички, спира дъха. Навсякъде по тях пъпли популация от 35 000 кози, унищожаващи всяка новопоникнала фиданка, ако не бъдат направени специални ограждения. Морето около Аморгос е с кристалночисти води, а двете безлюдни островчета срещу него, до които през лятото всеки час пътуват каици, осигуряват алтернативно гмуркане за онези, които предпочитат уединението.
Плажът Агиос Павлос с неговата пясъчна ивица, която продължава като подводен риф до островчето Никурия (собственост както повечето земи тук на гръцката църква), напомня повече на карибска лагуна, отколкото на егейски залив. От години морските глъбини около острова привличат гмуркачи от цял свят. Неслучайно френският режисьор Люк Бесон е избрал залива Света Анна, който се намира под манастира Хозовиотиса, за да заснеме тук през 1988 г. филма “Бекрайна синева” (”The Big Blue”) с Жан Рено. Във филма неговият герой сицилианският гмуркач Енцо Молинари казва на приятеля си: “Бог се намира на дъното на морето. Гмуркам се, за да го открия”.
Номинираният осем пъти за наградата “Сезар” филм на френския режисьор екранно онагледява неговите кристални морски води с тюркоазени и изумрудени отблясъци, а природната му красота и археологически находки започват отново да привличат туристи - от поклонници на античната древност до увлечени от екотуризма “перипатетици”, които изследват древните и нови пътеки, пресичащи острова. Сред широката гама туристи естествено има и доста французи.
Различна е мотивацията на събралите куража да вземат кораба от Пирея (може би за щастие Аморгос няма летище и пътят дотам варира от 5 до 9 часа в зависимост от бързината на кораба): поклонници на античната древност, почитатели на религиозния туризъм, увлечени от екотуризъм, изследователи на богатата на билки и ароматни треви природа покрай старите и нови калдъръмени пътеки, пресичащи острова. Макар и напоследък да се забелязва известен туристически “бум”, профилът на посетителите отговаря на облика на острова и помага за неговото съхраняване.
Онова, към което се стремят всички религии е светлината, просветлението. Буда означава “просветлен”, един от върховите моменти в Елевзинските мистерии бил проблясването на светлината за позналите посвещаването, когато бил показван житният клас - символ на богинята на плодородието Деметра, Христос казва на своите ученици: “Аз съм светлината и пътят”. Гърците живеят със светлината без да я анализират, без да размишляват върху нея, но за мнозина тя е източникът на онази прозрачност и яснота, кристализирала във философската мисъл по йонийските крайбрежия и архаичното изкуство в Егейския архипелаг. Гърците заместват варварското опиянение и преклонение пред деспотизма с божеството на светлината и изкуствата Аполон, откривайки непрестанно с мореплавателска страст все нови и нови територии на духа, които да колонизират, като се опитват да разширят, да надмогнат границите,да разпространят светлината на мисълта.
Здравка Михайлова е носител на наградата на Съюза на гръцките писатели за 2005 година за най-добър превод на гръцки автор на балкански език за книгата „Андреас Ембирикос: сюрреалист, психоаналитик и фотограф”. Превела е трийсет книги от гръцки на български и няколко от български на гръцки: проза, поезия, есеистика, театрални пиеси, разкази.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
