Галерия

2

1

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter

В „Рапорт пред Ел Греко” Казандзакис пише, че родът на баща му произхожда от село на остров Крит, което се нарича Варвари. Едно от етимологичните тълкувания на този странен топоним, който се намира на 18 км. от Ираклион се свързва с наемници, може би варязи - използвани от император Никифор Фока през 10 век, за да бъдат отблъснати набезите на арабите и отвоюван временно превзетия от тях Крит. По-късно то е преименувано в по-благозвучното и гръцко Миртия. Съществувалият тук от 1983 музей на световноизвестният писател Никос Казандзакис бе напълно обновен, представяйки експонатите със съвършено нова концепция. Нейният вдъхновител и дизайнер писателят и художник Димитрис Калокирис подчертава, че акцентът й е повече върху световното измерение на Казандзакис, върху символичната одисея и странстване към духовни територии, отколкото върху образа на критския левент, привързан към родната земя.
 “Пътешествията и мечтите”, пише Никос Казандзакис, “са били най-големите благодетели в живота ми”. Посетителят бива посрещнат от видеостена с развълнувана морскиа шир - стихията на героя от Итака -   като олицетворение на тази страст и философия на Одисеята. Пътуването придобива и друго актуално в наши дни измерение – това на емигрантството и бежанците. Самият Казандзакис е натоварен от правителството на Елефетериос Венизелос с мисия за репатрирането през 1919 от Кавказ на 150 000 понтийски гърци от обхванатата от пламъците на Октомврийската революция Русия, при която писателят трябва да преодолее редица трудности.
На двата етажа на музея са изложени лични вещи на писателя, ръкописи, кореспонденцията му със събратя по перо, портрети на оказали влияние върху него мислители и писатели – Бергсон, Ницше, Шопенхауер, Достоевски, Буда, Ленин, Франциск Асизки, М. Метерлинк, на лични познати като „Огнения кръг” на революционно настроените полско-руски еврейки, с които се  запознава по време на следването си, меморабилии, първите издания на книгите му преведени на десетки езици, съотнесени с кадри от техните екранизации, стари паспорти на писателя и втората му съпруга Елени Самиу, изпъстрени с печати от цял свят и т.н. Дизайнерска находка на Калокирис са няколкото разтворени куфара, от които се излива съдържанието на пътешествията на Казандзакис. Посетителите ще бъдат заинтригувани от всевъзможните чекмеджета, прозорци и тайници в експозицията, в които ги чакат изненади. Отваряйки един от тях виждаш неиздадените ръкописи на Казандзакис, от други те гледат стари фотографии в цвят сепия.    
         

До края на живота си Казандзакис пътува често в чужбина като репортер за вестник „Катимерини”, опознава нови земи, нрави и философски учения. Предложен е за Нобелова награда, която не му е присъдена през 1952 - с нея е удостоен Албер Камю -  само с разлика от един глас, поради липса на подкрепа от страна на гръцките литературни и академични среди. Продължава да пътува в Гърция и по света, докато смъртта не го застига през 1957 след като се завръща от пътуване в Китай. С романа “Алексис Зорбас” (1946) критският писател поставя началото на седем добре композирани и много известни произведения, които му донасят широка известност. Неговите най-значими романи “Христос отново разпнат”, “Братоубийци”, “Капитан Михалис”, “Последното изкушение”, “Изповед пред Ел Греко”, “Беднякът Божи” са издадени в периода между 1946-1957 г., тоест през последното десетилетие от живота му. Появата им предизвиква усилена преводаческа дейност, в резултат на която повечето от романите му (и много други негови произведения) са преведени на най-разпространените европейски езици още в първите десет години след смъртта му. Романите му са преведени над трийсет езика. Благодарение на преводите неговото творчество е широко четено, а Казандзакис печели похвали от видни негови събратя по перо като А. Швайцер, Томас Ман и Албер Камю, които го приемат като един от най-великите европейски писатели.
Русос Киприотакис, кмет на създадената в рамките на плана „Каподистриас” за реформа в местното самоуправление община „Н. Казандзакис” подчерта, че жителите й не се страхуват от конюнктурата на трудния за страната момент, тъй като разполагат с мощно духовно оръжие – заветът на техния най-знаменит земляк.  Музеят изпраща мощно послание, дори във времена на криза и обезценяване на идеалите. Известният учен-физик Йоргос Граматикакис с два ректорски мандата в Критския университет, изследовател в института „Димокритос” и във френския академичен център CERN, понастоящем е председател на Управителния съвет на музея „Казандзакис”. Директор на музея е Варвара Цака, а куратор на постоянната експозиция Андонис Левендис.