Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
На цикладския остров Аморгос може да се каже, че бог е навсякъде. В светлината над Егея манастирът “Панагия (Богородица) Хозовиотиса”, емблемата на острова, прилича на чудо. Според обичая иконата на Богородица напуска манастира в неделята на Възкресение и обикаля, като спира в по-големите села, за да благослови всички. Седмица по-късно - на Томина неделя, след вечернята в църквата на главното селище Хора, което се намира върху естествено укрепена височина, осигурявала преди векове убежище от пиратските набези, иконата поема обратно към манастира, съпроводена от народно литийно шествие. След този дълбок израз на почит и благоговение, тя е посрещната с отслужването на литургия.
Народното предание разказва, че манастирът бил основан от монаси, дошли от другаде - от Хозова, в днешна Палестина. Писмените източници потвърждават съществуването там на значими православни манастири през първите векове на християнството. След като обителта им била опустошена от нашественици, монасите прекосили морето и като приближили бреговете на о. Аморгос, които им напомнили за родните места, решили да спрат и основат там новия манастир. Иконата на Хозовиотиса сама доплавала по вълните и след като била намерена на брега, започнал градежът на нейния храм. Всяка сутрин обаче го намирали разграден, докато накрая забелязали, че мистрията и отвесът на майстора били окачени на високата триста метра отвесна скала, която се издига над морето.
Така разбрали, че волята на Богородица била да издигнат манастира й именно на това място над отвесната урва, от което дъхът секва, но щом извърнеш поглед нагоре гледката на пробождащата висините скала те възвисява. Манастирската обител, забележима само откъм морето, е вклинена върху скалата и изглежда сякаш виси, вкопчена над нея. Ширината й не надхвърля пет метра, а височината й е разпределена на пет етажни нива, между които се извива тесен ходник с варосани стълби. През 1088 г. византийският император Алексий Комнин предоставя на манастира ставропигиални (на директно подчинение на Вселенска патриаршия) права и оттогава до днес, наред с манастира “Свети Йоан Богослов” на Патмос, той е една от двете най-значими православни светини в Егейско море.
Наистина, на острова можеш да откриеш светлината на божественото, не само докато следваш литийното шествие, но и докато просто се наслаждаваш на невероятната му природна красота. Гръцкият поет-нобелист Одисеас Елитис също е черпил вдъхновение от острова за поемата си “Достойно ест”, в която като химна на възхвала отеква “Достойно ест Аморгос” («Άξιον εστί η Αμοργός»). В друга своя поема “Монограм” той казва: ”Прониквам в любовта като светлина от пълнолуние, отвсякъде”.
Близък негов приятел, както и на поета-нобелист Георгиос Сеферис, поетът Никос Гацос, става известен като автор на една-единствена поетична книга със заглавие “Аморгос” (1943), въпреки че никога не е посещавал острова. Необичайно явление в гръцката литература., той заема важно място в историята на гръцкия модернизъм. “Аморгос” на Гацос, отпечатана по време на немската окупация, представлява дълга поема, в която по впечатляващ начин са съчетани сюрреалистични елементи с образи от гръцките народни песни. Огромната популярност на тези стихове се дължи и на музиката към тях на композитора Манос Хадзидакис: “С родината ми привързана към платната и весла/ във вятъра овесени/ Корабокрушенците заспаха кротки като мъртви зверове в/ постелята на сюнгерите.”
Аморгос е известен още от древността, но преди всичко на европейските пътешественици от 17 и 18 век, заради цикладските идоли, особено онези, открити на намиращия се наблизо – днес ненаселен - остров Керос. Следи от цикладската култура там най-напред са установени през 1850 г. от немския археолог Лудвиг Рос, образец на учен-елинист установил се в Гърция след Освобождението, заедно с двора на първия гръцки крал Отон, син на владетеля-елинофил Лудвиг Баварски. Основните находки са цикладски идоли, малки мраморни статуетки, но и множество керамични съдове и предмети. Образци от него могат да бъдат видяни в Музея на цикладското изкуство в Атина, а напусналите Гърция, препродавани от търговци на антики и иманяри или отнасяни от европейски дипломати преди освобождението на Гърция от османско робство, се намират в престижни световни музеи, водещи сред които са колекциите на Британския и на музея “Ашмолеан”. На Керос е намерено най-старото изображение на музикант - идол изобразяващ мъж, свирещ на арфа. Заради формата и размера им, преди още да започнат да осъзнават истинската им стойност, местните хора ги наричали “куклички”.
През последните години Аморгос преживява период на възраждаща се популярност. Той е един от най-красивите острови в Гърция и без съмнение радушните му, симпатични, общителни и любезни жители са неговото най-голямо богатство. Плажовете му не са най-удобните в Егейско море, а и нощният му живот не може да се сравни с този на Санторини, Миконос или Парос, но островът излъчва неповторима енергия и магнетизъм.
Гледката към морето от стръмните му голи склонове, пресечени от терасираща суха зидария, укрепваща ги срещу свлачища, имала някога предназначението и на синор между прежурените от слънцето оскъдни нивички, спира дъха. Навсякъде по тях пъпли популация от 35 000 кози, унищожаващи всяка новопоникнала фиданка, ако не бъдат направени специални ограждения. Морето около Аморгос е с кристалночисти води, а двете безлюдни островчета срещу него, до които през лятото всеки час пътуват каици, осигуряват алтернативно гмуркане за онези, които предпочитат уединението.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
