Галерия

1

Фатима Табоада Лопез
Стажант

Фадо е нещо повече от традиционен музикален жанр в Португалия. Фадо музиката е израз на душата и чувствата, което не е по силите на всеки певец. За Андре Майа, перфектният резултат е единственото нещо, което има значение. Преди три години и половина, той сформира André Maia Band в Атина, като съчетава португалска музика с гръцки инструменти. Резултатът е голям успех сред гръцката публика и това го кара да се чувства много добре в Гърция. Като португалец, Андре Майа смята, че е необходимо да популяризира своята страна и култура. Той с удоволствие разговаря с GRReporter и споделя с нас своите виждания за живота и музиката, както и за политическата и икономическата ситуация в южна Европа.

Защо дойдохте в Атина?

Дойдох в Гърция за пръв път през 1987 г., когато завърших курса по актьорско майсторство в Лисабон. Това беше награда под формата на обмен на студенти и останахме в Атина в продължение на 28 дни. Пристигнахме прес август, когато музеите и музикалните училища са затворени. Помислих си, че тази награда е загуба на пари от страна на Европейския съюз, защото наистина не можахме да се възползваме от нея, тъй като всичко беше затворено и не можахме да посетим никакви обекти. Въпреки това, имах възможността да се срещна с много гръцки артисти. В Португалия е много трудно да се говори с хора на изкуството и да им предложиш идеите си, тъй като винаги има бариери.

На следващата година отново дойдох тук, заедно с братята си. Пътувахме мното и срещнах любовта. Деветнадесет години по-късно реших да дойда в Атина, защото вече нямах работа в Португалия. Пристигнах чрез Институт Сервантес, тъй като имах приятели там и се срещнах с хора от Латинска Америка, които ми предложиха да работя за атинското международно радио, което беше създадено за олимпийските игри. Оттогава водя предаване на португалски език, всяка вечер межу 18:00 и 19:00 ч., за да популяризирам португалоезичната поезия и музика. Обичам радиото, работил съм като актьор в радио драми в Португалия и в Гърция, и много хора все още ги слушат редовно.

Лесно ли намерихте място за Вашата музика в Гърция? Защо решихте да пеете фадо?

Хората в Гърция приемат добре новите неща и им харесва, когато им предлагат такива. Аз пея танго, фадо и френска музика. Никога не бях пял фадо преди да дойда тук, моят стил е операта. Семейството ми е с леви възгледи и по време на диктатурата правителството е използвало фадо, за да манипулира гражданите. Затова, след Революцията на карамфилите, хората с леви убеждения не слушаха фадо. Но днес, 30 години по-късно, има ново поколение от млади певци, които изпълняват фадо.
 
Когато дойдох да живея тук, разбрах, че гърците не знаят нищо за Португалия. Те си мислят, че ние говорим испански и не знаят, че португалският е петият най-говорим език в света. Те не знаят, че той се говори в Бразилия, Ангола, Кабо Верде, Гвинея - Бисау, Гоа (Индия ) и т.н. По мое мнение, посолството на Португалия  в Атина се предполага, че трябва да популяризира и насърчава португалската култура. Например, в Гърция няма Instituto Camões.

Ето защо реших да направя нещо свързано с моята страна и така, преди три години и половина, създадох фадо група с гръцки музиканти и традиционни гръцки инструменти. Това беше нещо съвсем ново и различно тук. Аз съм не просто певец, аз съм актьор - певец, и винаги се опитвам да нажежа обстановката. Старая се да пея на емоционално, а не на логическо ниво и на хората им харесва.

Как сформирахте групата си?

По това време работех в група, изпълняваща танго и срещнах двама музиканти от друга група. Попитах ги дали биха искали да направим фадо група заедно и те се съгласиха. Те поканиха други двама музиканти и петимата стартирахме проекта преди три години и половина. Първият ни концерт беше в градината на музей „Мелмоке”, която можеше да побере 150 души, а в публиката имаше 270. Беше невероятно. Това беше един нов проект и хората го харесаха.

Тогава създадох група за танго (Oblivión), а новият ми проект е за френска музика с групата ми „Paris Qui Chante”. Всяка група има различни музиканти и е трудно работим заедно, защото те са научени да свирят механично на инструментите, а не със сърцето си. Аз искам песните да са драматични, искам те да вземат участие в представлението, и когато им казвам това, те се ядосват. Мислят, че фадо е като традиционната гръцка музика, но то не е. Фадо е градска песен и извира от душата, тя е подобна на джаз музиката. Те са учили в музикални училища, но не са работили с певци и затова им е много трудно да разберат какво искам от тях. Искам те да чувстват музиката и да не са толкова рационални.

Какво искате да дадете на хората чрез своята музика?

Комуникацията е напълно различна, когато говориш, когато пееш, когато играеш роля. Най-важното нещо е да намериш това, което искаш да предадеш и след това да го адаптираш към езика на музиката, който е напълно различен от езика на радиото, телевизията. Това, което искам да дам, е любов и надежда. Христос е имал любовно послание и 2000 години по-късно, хората все още говорят за това. Аз съм актьор и моята гледна точка е по-емоционална и театрална от тази на традиционните изпълнители на фадо. Искам да изпращам положителна енергия. Искам да покажа на хората, че нещата не винаги са добри или лоши, че нещата просто се променят. Дори и хората могат да се променят за пет години. Понякога има отрицателни емоции, които хората държат в съзнанието си дълго време, и те могат да травмират един човек. Не мога да приема това, няма жертви. Ако сте депресирани, то е, защото сте позволили на други да ви сломят духом. Всеки човек избира съдбата си.

Медиите се опитват да ни манипулират като превръщат любовта в секс, за да контролират хората. Въпреки това, любовта е единственото нещо, което системите не могат да контролират. Ето защо искам да покажа на хората, че те са независими и те сами притежават себе си.

Как се развиват Вашата музика и групи през годините?

Както вече казах, всичко се променя. Моите музиканти узряха с течение на времето, защото работиха повече. Независимо от това, аз знам, че все още не сме достигнали точката, която бих искал. Както казах, очаквам моите музиканти да свирят със сърцата си, а не с главите си, защото хората не харесват това. Ако докоснеш душата на публиката, тя обръща повече внимание на шоуто ти и това е, което всеки певец или музикант иска или би трябвало да иска. Аз не искам хората да ме слушат, искам те да се наслаждават и да ме чувстват. Сега започвам да работя с нова група за фадо музика. Тази седмица започваме да репетираме и ще изнесем концерт в рамките на фестивала на латиноамериканската литература (LEA) на 12 юни в Атина. Това ще бъде страхотно, защото ще включа в спектакъла ориенталска танцьорка, която ще открие вътрешното движение на фадо музиката.

Какво е положението на музикантите в Гърция в момента?

Гърция е много музикална страна, а някой гърци са големи шовинисти. Те мислят, че гръцката музика е най-добрата и най-старата музика в света. Бих се радвал да наблюдавам разговор между грък и бразилец, защото в Бразилия мислят по същия начин. Независимо от това, те са много отворени към нови предложения и нови стилове: аз пея фадо с гръцки традиционни инструменти, на които свирят както мъже, така и жени, и гърците приемат това много добре. Оригиналната фадо музика може да бъде изпята от мъже и жени, но само мъже могат да свирят фадо. Но защо? Не мога да разбера някои традиции, много от тях са жестоки и сексистки, и хората не могат да видят това. Някои от тези традиции могат да бъдат премахната и това няма да навреди на никого. Ние също имаме добри традиции, например кухнята, в Португалия , Испания или Гърция, която се заменя с нездравословна храна. Едно от нещата, които харесвам тук е, че след шоуто, гърците ще дойдат и ще ви кажат, ако са ви харесали. Казват дали са харесли изпълнението или не, което в Португалия изобщо не може да се случи.

Какви промени забелязвате в Гърция, откакто сте тук? Какво мислите за политическите и социалните промени в южната част на Европа?

Пристигнах в Атина през 2009 г. и кризата едва започваше. Много ресторанти, стари магазини, стари кафенета и барове вече са затворени и ми е тъжно за това. Хората не ходят на ресторант толкова често колкото преди и ядат повече сувлаки. Всъщност, сега има повече магазини за сувлаки и пица. Отварят се и по-евтини кафенета. Не мога да разбера защо кафето е толкова скъпо тук.
 
Страните, наречени PIIGS, са били империи, с изключение на Ирландия. Португалия е била империя, както и Испания, Италия и Гърция. Германците не харесват това и се опитват да унищожат икономически тези страни, да ги контролират и продадат цялото им наследство. И не само това, те искат да унищожат образованието и здравната система, за да отслабят тези страни. Тяхното желание е да убият четири големи империи, защото те са страни, които правят историята. Мисля, че Меркел иска да използва средиземноморските страни и да ги противопостави една на друга. Тя иска да ги унищожи, за да доведа тук всички фирми от Китай и да придобие контрол над китайското управление.

Какво мислите за Гърция и какво Ви накара да останете тук?

Бих могъл да кажа положителни и отрицателни неща за Гърция. Например, отидете на станция Синтагма в 7 часа вечерта и се опитайте да слезете от метрото: хората не ви позволяват да слезете, те просто се опитват да влязат, а такова нещо не се случва в Португалия. Освен това, не мога да разбера защо един толкова красив град има толкова мръсни улици. Къде е красотата? Вие не може да живеете без красота, но те ​​са свикнали с това и мислят, че е нормално. Това е част от тяхната бюрокрация, те са дезорганизирани.

Въпреки това, аз обичам усещането за вътрешна свобода, което гърците имат; проблемът е, че понякога не знаят как да го контролират и стават анархисти. Те са много забавни хора, много образовани и любезени. В Португалия , хората придават голямо значение на църквата и правеха това дори преди повече от 20 години, тъй като трябва да имат вяра в тези времена на криза. Религията в Гърция е в много по-лека форма, те се радват на живота ден за ден и това си личи през почивните дни, когато всички барове и ресторанти са пълни въпреки кризата. Харсвам и гордостта им, че са гърци, което в Португалия липсва. В моята страна хората се гордят само с португалския футбол, който мисля, че вече не е спортна игра, а политическо и икономическо оръжие.

Осъзнавам моята роля като португалец и мога да правя това навсякъде, в Гърция, Франция или Испания. Моята страна е моят език, това не е просто една географска област. Чувствам се много добре тук и сега, но аз не знам какво ще се случи.