Галерия

1

Фатима Табоада Лопез
Стажант

Фадо е нещо повече от традиционен музикален жанр в Португалия. Фадо музиката е израз на душата и чувствата, което не е по силите на всеки певец. За Андре Майа, перфектният резултат е единственото нещо, което има значение. Преди три години и половина, той сформира André Maia Band в Атина, като съчетава португалска музика с гръцки инструменти. Резултатът е голям успех сред гръцката публика и това го кара да се чувства много добре в Гърция. Като португалец, Андре Майа смята, че е необходимо да популяризира своята страна и култура. Той с удоволствие разговаря с GRReporter и споделя с нас своите виждания за живота и музиката, както и за политическата и икономическата ситуация в южна Европа.

Защо дойдохте в Атина?

Дойдох в Гърция за пръв път през 1987 г., когато завърших курса по актьорско майсторство в Лисабон. Това беше награда под формата на обмен на студенти и останахме в Атина в продължение на 28 дни. Пристигнахме прес август, когато музеите и музикалните училища са затворени. Помислих си, че тази награда е загуба на пари от страна на Европейския съюз, защото наистина не можахме да се възползваме от нея, тъй като всичко беше затворено и не можахме да посетим никакви обекти. Въпреки това, имах възможността да се срещна с много гръцки артисти. В Португалия е много трудно да се говори с хора на изкуството и да им предложиш идеите си, тъй като винаги има бариери.

На следващата година отново дойдох тук, заедно с братята си. Пътувахме мното и срещнах любовта. Деветнадесет години по-късно реших да дойда в Атина, защото вече нямах работа в Португалия. Пристигнах чрез Институт Сервантес, тъй като имах приятели там и се срещнах с хора от Латинска Америка, които ми предложиха да работя за атинското международно радио, което беше създадено за олимпийските игри. Оттогава водя предаване на португалски език, всяка вечер межу 18:00 и 19:00 ч., за да популяризирам португалоезичната поезия и музика. Обичам радиото, работил съм като актьор в радио драми в Португалия и в Гърция, и много хора все още ги слушат редовно.

Лесно ли намерихте място за Вашата музика в Гърция? Защо решихте да пеете фадо?

Хората в Гърция приемат добре новите неща и им харесва, когато им предлагат такива. Аз пея танго, фадо и френска музика. Никога не бях пял фадо преди да дойда тук, моят стил е операта. Семейството ми е с леви възгледи и по време на диктатурата правителството е използвало фадо, за да манипулира гражданите. Затова, след Революцията на карамфилите, хората с леви убеждения не слушаха фадо. Но днес, 30 години по-късно, има ново поколение от млади певци, които изпълняват фадо.
 
Когато дойдох да живея тук, разбрах, че гърците не знаят нищо за Португалия. Те си мислят, че ние говорим испански и не знаят, че португалският е петият най-говорим език в света. Те не знаят, че той се говори в Бразилия, Ангола, Кабо Верде, Гвинея - Бисау, Гоа (Индия ) и т.н. По мое мнение, посолството на Португалия  в Атина се предполага, че трябва да популяризира и насърчава португалската култура. Например, в Гърция няма Instituto Camões.

Ето защо реших да направя нещо свързано с моята страна и така, преди три години и половина, създадох фадо група с гръцки музиканти и традиционни гръцки инструменти. Това беше нещо съвсем ново и различно тук. Аз съм не просто певец, аз съм актьор - певец, и винаги се опитвам да нажежа обстановката. Старая се да пея на емоционално, а не на логическо ниво и на хората им харесва.

Как сформирахте групата си?

По това време работех в група, изпълняваща танго и срещнах двама музиканти от друга група. Попитах ги дали биха искали да направим фадо група заедно и те се съгласиха. Те поканиха други двама музиканти и петимата стартирахме проекта преди три години и половина. Първият ни концерт беше в градината на музей „Мелмоке”, която можеше да побере 150 души, а в публиката имаше 270. Беше невероятно. Това беше един нов проект и хората го харесаха.

Тогава създадох група за танго (Oblivión), а новият ми проект е за френска музика с групата ми „Paris Qui Chante”. Всяка група има различни музиканти и е трудно работим заедно, защото те са научени да свирят механично на инструментите, а не със сърцето си. Аз искам песните да са драматични, искам те да вземат участие в представлението, и когато им казвам това, те се ядосват. Мислят, че фадо е като традиционната гръцка музика, но то не е. Фадо е градска песен и извира от душата, тя е подобна на джаз музиката. Те са учили в музикални училища, но не са работили с певци и затова им е много трудно да разберат какво искам от тях. Искам те да чувстват музиката и да не са толкова рационални.