Галерия

1

Открихме проф. Николай Овчаров на разкопките в Перперикон. „Тази година разкопките закъсняха да започнат и сега ни се налага да копаем в едно време, което не е най-подходящото”, каза известният български археолог преди да отговори на въпросите на GRReporter. А те засегнаха всички открити въпроси, свързани с историята на Балканите от древността до съвременните казуси относно това на кого принадлежат обекти и исторически личности.

Г-н Овчаров, през последните месеци на Балканите отново се провеждат важни археологически разкопки. Какви са били връзките между македонското царство и тракийските племена?

По начало копая по-древни периоди от Македонското царство, защото големият разцвет на Перперикон е във второто хилядолетие пр.Х., във времето на Троянската война. Всъщност тогава се изгражда един огромен скален град с много каменни олтари. Това е интересното, защото се случва 1 000 години преди Македонското царство.

В този скаменен град търсим светилището на Дионис. Разбира се, то функционира и по време на Македонското царство. Според едно от предположенията на това място е идвал самият Александър Велики, който е получил едно от прорицанията за похода си в Азия.

По-късно, след 1-ви и до 4-5 век, имаме един по-активен елински период. Тогава готите изгарят Перперикон, но с това започва неговата средновековна история и през  4-ти и 14-ти век това е един много важен град, за който многократно воюват България и Византия. Една от причините за това, освен култовата му същност, е и добивът на злато в близката околност. В самото име на Перперикон на гръцки език – Хиперперакион е вложена идеята за добива на злато и култовата същност на златото.

Разкажете ни повече за иконите, които открихте по-рано тази година в Златоград.

 Всъщност не ги открих аз, а реставраторите. Аз ги огласих, ако може така да се каже. Златоград е един от най-интересните градове в България. Там още през Възраждането се срещат българската и гръцката култура. Това е така, защото през града преминават търговските пътища на юг към Средиземноморието и към град Ксанти, който се намира само на 50 километра от Златоград. Значението му е важно и днес след отварянето на прохода.

През 19-ти век Златоград се намира в огромен икономически разцвет, тъй като стоките от Пловдив, които са пътували към Ксанти и пристанището в Кавала са преминавали през града. Именно от там идва и просперитетът в културно отношение, защото освен прекрасната архитектура в града се намират и две от най-ранните църкви в Родопите от възрожденския период. Едната църква е „Света Богородица” от 1834. Тя е една от първите четири църкви, които са построени в Родопите след като режимът спрямо християните в Османската империя леко отслабва. Впрочем, майсторите, които са изградили „Света Богородица” няколко месеца по-късно изграждат и старата църква в Комотини. Тогава двата региона не са принадлежали да две отделни страни, а са се намирали в един периметър. Другата църква „Свети Георги” е по-късна – от 1851.

Тези два храма стават център на златоградското възраждане и именно в тях намерихме тези икони. Сред тях има много редки икони – няколко са на Захари Зограф, които той е нарисувал там по време на пътуването си към Атон. Има майстори от различни школи – Тревненската, Самоковската, Одринската школа, която също е била много развита.

Иконата, която предизвика много голям интерес – тази на Богородица, пробита с нож в сърцето е дело на един одрински майстор – Никола Одринчанина някъде около средата на 19-ти век. Тези икони се добавят към това, което знаем за Златоград, за неговите прекрасни майстори и за хората, които са финансирали културата по онова време.

Тази година се навършиха 1000 години от смъртта на цар Самуил. Смятате ли, че тя беше отбелязана подобаващо в България?

Да, мнението ми е, че беше добро честване. Лично аз не успях да участвам особено в него, въпреки че съм автор на една от статиите в каталога, който издаде Националният археологически музей и то на най-важната му част - надписите от времето на Самуил.  Именно в тях българските самодръжци се титулуват като „самодръжци на България”, „български самодръжци”, че са „родом българи” и т.н. Това е едно унищожение на всичко, което днешните македонски историци говорят и изключително важен факт. В 11-ти век никой няма да се нарече родом българин, ако е македонец, както те твърдят. 

Зная, че ще ме попитате за остров Свети Ахил и така наречените кости на цар Самуил. Казвам „така наречените” не защото не вярвам, че са, а просто защото все пак това е една хипотеза. Откриването им от професор Муцопулос наистина е много важно за българската наука и култура, а и не само за тях.

Напоследък в Гърция се поднови дискусията около връщането на мраморните скулптури от Партенона от Британския музей. Каква е вашата позиция по този въпрос?

Аз съм бил много пъти в Лондон и винаги, когато посещавам Британския музей минавам през залата на Партенона. Но да оставим на страна Гърция и Великобритания. Като археолог мога да кажа, че нещата стоят най-добре, когато се намират на местата си.

Този въпрос обаче би отворил много други въпроси, защото ако се върнат релефите от Партенона това ще започне един процес, който няма да има край. Само в Британския музей стоят още вратите на Вавилон, храмовете на Ищар и много други неща, пренесени от съответните земи. Същото важи и за музеите в Германия, в които знаем, че стоят едни от най-важните храмове в човешката история. Така че ако се върнат скулптурите от Партенона в Атина това ще отприщи един процес, в който всички ще искат от тези няколко големи музеи да си вземат нещата, които в едно или друго време са били пренесени там.