Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Археология и перипетии на Балканите

28 Октомври 2014 / 17:10:57  Анастасия Балездрова
3066 прочитания

Открихме проф. Николай Овчаров на разкопките в Перперикон. „Тази година разкопките закъсняха да започнат и сега ни се налага да копаем в едно време, което не е най-подходящото”, каза известният български археолог преди да отговори на въпросите на GRReporter. А те засегнаха всички открити въпроси, свързани с историята на Балканите от древността до съвременните казуси относно това на кого принадлежат обекти и исторически личности.

Г-н Овчаров, през последните месеци на Балканите отново се провеждат важни археологически разкопки. Какви са били връзките между македонското царство и тракийските племена?

По начало копая по-древни периоди от Македонското царство, защото големият разцвет на Перперикон е във второто хилядолетие пр.Х., във времето на Троянската война. Всъщност тогава се изгражда един огромен скален град с много каменни олтари. Това е интересното, защото се случва 1 000 години преди Македонското царство.

В този скаменен град търсим светилището на Дионис. Разбира се, то функционира и по време на Македонското царство. Според едно от предположенията на това място е идвал самият Александър Велики, който е получил едно от прорицанията за похода си в Азия.

По-късно, след 1-ви и до 4-5 век, имаме един по-активен елински период. Тогава готите изгарят Перперикон, но с това започва неговата средновековна история и през  4-ти и 14-ти век това е един много важен град, за който многократно воюват България и Византия. Една от причините за това, освен култовата му същност, е и добивът на злато в близката околност. В самото име на Перперикон на гръцки език – Хиперперакион е вложена идеята за добива на злато и култовата същност на златото.

Разкажете ни повече за иконите, които открихте по-рано тази година в Златоград.

 Всъщност не ги открих аз, а реставраторите. Аз ги огласих, ако може така да се каже. Златоград е един от най-интересните градове в България. Там още през Възраждането се срещат българската и гръцката култура. Това е така, защото през града преминават търговските пътища на юг към Средиземноморието и към град Ксанти, който се намира само на 50 километра от Златоград. Значението му е важно и днес след отварянето на прохода.

През 19-ти век Златоград се намира в огромен икономически разцвет, тъй като стоките от Пловдив, които са пътували към Ксанти и пристанището в Кавала са преминавали през града. Именно от там идва и просперитетът в културно отношение, защото освен прекрасната архитектура в града се намират и две от най-ранните църкви в Родопите от възрожденския период. Едната църква е „Света Богородица” от 1834. Тя е една от първите четири църкви, които са построени в Родопите след като режимът спрямо християните в Османската империя леко отслабва. Впрочем, майсторите, които са изградили „Света Богородица” няколко месеца по-късно изграждат и старата църква в Комотини. Тогава двата региона не са принадлежали да две отделни страни, а са се намирали в един периметър. Другата църква „Свети Георги” е по-късна – от 1851.

Тези два храма стават център на златоградското възраждане и именно в тях намерихме тези икони. Сред тях има много редки икони – няколко са на Захари Зограф, които той е нарисувал там по време на пътуването си към Атон. Има майстори от различни школи – Тревненската, Самоковската, Одринската школа, която също е била много развита.

Иконата, която предизвика много голям интерес – тази на Богородица, пробита с нож в сърцето е дело на един одрински майстор – Никола Одринчанина някъде около средата на 19-ти век. Тези икони се добавят към това, което знаем за Златоград, за неговите прекрасни майстори и за хората, които са финансирали културата по онова време.

Тази година се навършиха 1000 години от смъртта на цар Самуил. Смятате ли, че тя беше отбелязана подобаващо в България?

Да, мнението ми е, че беше добро честване. Лично аз не успях да участвам особено в него, въпреки че съм автор на една от статиите в каталога, който издаде Националният археологически музей и то на най-важната му част - надписите от времето на Самуил.  Именно в тях българските самодръжци се титулуват като „самодръжци на България”, „български самодръжци”, че са „родом българи” и т.н. Това е едно унищожение на всичко, което днешните македонски историци говорят и изключително важен факт. В 11-ти век никой няма да се нарече родом българин, ако е македонец, както те твърдят. 

Зная, че ще ме попитате за остров Свети Ахил и така наречените кости на цар Самуил. Казвам „така наречените” не защото не вярвам, че са, а просто защото все пак това е една хипотеза. Откриването им от професор Муцопулос наистина е много важно за българската наука и култура, а и не само за тях.

Напоследък в Гърция се поднови дискусията около връщането на мраморните скулптури от Партенона от Британския музей. Каква е вашата позиция по този въпрос?

Аз съм бил много пъти в Лондон и винаги, когато посещавам Британския музей минавам през залата на Партенона. Но да оставим на страна Гърция и Великобритания. Като археолог мога да кажа, че нещата стоят най-добре, когато се намират на местата си.

Категории: История археология професор Николай Овчаров Перперикон светилище на Дионис цар Самуил мраморни скулптури Партенон
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus