Галерия

1

През последните 10 дни Гърция се озова отново в епицентъра на световния интерес. Но този път причината не са икономическата криза, а един своеобразен археологически трилър. Неговият край се очаква да разкрие тайната на гробницата в Амфиполи, където разкопките се провеждат интензивно и вече се намират във финалната си фаза. Те се ръководят от ръководителката на 28-та ефория за праисторически и класически древности Катерина Перистери.

Тя се намира начело на службата от 2009, но връзката й с гробницата датира от много по-отдавна, още от времето, когато е била научен сътрудник на известния археолог Димитрис Лазаридис, започнал разкопките в региона през 1965. От работата си с него тя пази много спомени, свързани с едни от най-големите открития. Например след откриването на гробницата на Филип Македонски във Вергина от Манолис Андроникос, Лазаридис отбелязал горчиво: „Аз не успях да открия Роксана”.

От 2009 Катерина Перистери е ръководител на групата, която започва интензивна работа за разкриването на гробницата в Амфиполи. Хората, които я познават, я определят като археолог с богати познания и опит, със силна мотивация да постигне целта си и да разкрие самоличността на положения в гробницата покойник.

До 2012 разкопките се ограничават до първото ниво, без да дадат интересни резултати. През 2012 обаче Перистери започва проучване в по-ниските слоеве с цел да открие големината на гробницата.

Разкопките в двете първи зони в периметъра на хълма Каста не дали желания резултат. Но при проучването на третата зона археологът разкри една значима находка – внушителния двор на гробницата. В началото на разкопките могилата е била с височина 23 метра и за да стигнат до находката си археолозите е трябвало да „слязат” с още 12 метра, както посочва Перистери.

В тази фаза на разкопките, която е и една от ключовите, тя намира един каменен пръстен. Тази находка води до разкриването на една изключително впечатляваща като постройка стена с височина от 3 метра и изградения двор на гробницата с дължина 60 метра, който е запазен изцяло. Останалата част с периметър от 500 метра е била разрушена още в древността.

На този етап от работата си Перистери търси съдействието на архитекта Михалис Лефандзис, който има опит от работата си по проектите за възстановяването на Акропола в Атина и по онова време се намира случайно в региона. От този момент Лефандзис става постоянен член на екипа на Перистери.  Двамата се опитват да реконструират погребалния комплекс и след продължително изследване стигат до извода, че Лъвът от Амфиполи е бил пряко свързан в едноименната гробница.

Освен това проведеното миналата година цифрово сканиране показало, че дворът на гробницата оформя идеален кръг, както и че Лъвът, който днес се намира на разстояние от 5 километра от нея е бил поставен на върха й.

Твърди се, че срещата на Катерина Перистери с премиера Андонис Самарас преди 10 дни е била поредната от многото проведени през последните две години разговори помежду им. Познанството им започва от времето, когато Самарас бе министър на културата, от 2007 до 2009. Според източници той й съдействал много пъти за решаването на проблеми, възникнали по време на разкопките, за да може те да продължат безпрепятствено.

Една от най-характерните черти на Катерина Перистери е, че е много лаконична в изявленията си. Причината за това е желанието й нейните думи да не бъдат представени по изопачен начин. Фактът,  че тя и членовете на екипа й доста често са принудени да опровергават различни слухове за самоличността на покойника в гробницата оправдава това нейно решение. А един от най-разпространените от тях е, че там е положен самият Александър Велики.

С цел да прекъсне потока от неверни слухове, гръцкото министерство обяви, че ще издава непрекъснати информационни бюлетини за хода на разкопките. В същото съобщение бе опровергана информацията, че предстои да бъдат преместени двата сфинкса, които се намират на входа на гробницата, за да се улесни влизането на археолозите към нейната вътрешност.