Галерия

1

Пред откриването на важен гроб се намират археологическите разкопки, извършвани в уникалния могилен комплекс на гробницата Каста в древния град Амфиполи. В района, охраняван в последните дни от значителни полицейски сили, се забелязва повишено раздвижване, а според източници министерството на културата е информирано за развитието на събитията.

Въпросите, които възникват, са много. Наистина ли става дума за голям царски гроб? От своя страна Катерина Перистери, началник на службата за древни и класически паметници, запазва пълно мълчание по въпроса, но информира ежедневно министерството на културата за всичките си археологически открития.

Според данните, представени от Катерина Перистери през март по време на 27-та археологическа научна среща в Солунския университет „Аристотел“, през последните две години при разкопките на хълма Каста е открит могилен комплекс, уникален в света заради неговия размер достигащ почти 500 метра, с точни пропорции, висок 3 метра и с обща дължина 497 метра.

След отпускането на 100 000 евро от министерството на културата, през юни разкопките, спрени през зимния период, продължават, като първо се отстраняват тоновете прст, покривали хълма Каста, а впоследствие се разкопава внушителната гробница, датирана в последната четвърт на 4 в. пр.н.е.

Както отбелязва по време на 27-та археологическа научна среща Катерина Перистери, «по времето, когато е датирана гробницата, след смъртта на Александър Велики до края на 4 в.пр.н.е., в района на Амфиполи се случват важни исторически събития. Изтъкнати генерали и адмирали на Александър Велики са свързани с района. Тук Касандър изпраща в изгнание и убива през 311 пр.н.е. законната съпруга на Александър Велики Роксана и сина му Александър IV».

Могилният комплекс е датиран около 325 – 300 пр.н.е. и изглежда е дело на прочутия по онова време архитект Динократ, който според исторически сведения е бил и близък приятел на Александър Велики.

Гробницата е построена от мрамор, пренесен от остров Тасос със специални кораби, а мраморните плочи са поставени със специални кранове, изработени от дърво, желязо и олово, следи от които са открити при разкопките. Според археологическите проучвания, през римската епоха голяма част от гробницата е била съборена, в резултат на което множество мраморни архитектурни елементи не се намират на местата си. Едно по-широко проучване, извършено в района на Амфиполи в опит да бъдат открити липсващите архитектурни елементи, отвело Катерина Перистери и нейните колеги до района около прочутия паметник на Лъва от Амфиполи, където изгубените мраморни части били открити или разпръснати, или вградени в основата на паметника. Датировката на паметника и на гробницата съвпада – в последната четвърт на 4 в. пр.н.е.

«След откриването на гробницата Каста нашето проучване доказа, че паметникът на Лъва е свързан с гробницата, която на практика представлява негова основа, а той е бил разположен на върха на гробницата, въз основа на геометрията на могилния комплекс», отбелязва археологът Катерина Перистери.

Представяйки данните от разкопките, съдържащи археологическите доказателства за начина и мястото на изграждане на паметника на Лъва от Амфиполи, международно признатият архитект Михалис Лефандзис подчертава, че изгубените части от могилния комплекс днес представляват част от основата на паметника, а наклонът на мраморните плочи доказва, че той е неделима част от големия могилен комплекс.

Едновременно с това, според архитект Лефандзис, доказано е, че прочутият Лъв от Амфиполи, висок 5,20 метра, е бил поставен на върха на гробницата Каста, върху мраморен постамент, а мраморът е бил пренесен от остров Тасос. Според архитекта, Лъвът от Амфиполи е изработен на място, без все още да е известно името на неговия автор.