Автор: Гали
През вековете отношението към астрологията се е люшкало в много крайности – от пълно отричане, пренебрежение и обявявана за заблуда, до дълбоко почитане. Твърде много се спори дали астрологията е наука или не. Астрологията е познание. Това е „езикът, на който говори Вселената”. Съвременните науки не разполагат с необходимия апарат, за да обяснят как „работи” това познание. По същите причини, поради които няма наука, която да може да обясни как японският или китайският език функционират и доколко са научно правилни.
Астрологията поставя на преден план разбирането, че всяка система – жив организъм, общество или дори слънчевата система – притежава свой собствен вътрешен порядък и едновременно с това е част от друг такъв. Или по-просто казано всеки организъм притежава своя собствена истина за съществуване, защото само така може да бъде част от по-голямото. В астрологията няма „това е лошо, това е хубаво”. Хората поставят тези етикети.
Кога и как е възникнала астрологията? Има много и най-различни исторически проучвания за това откога точно астрологията е навлязла в човешкия живот. Не бих искала да ви отегчавам със сухи исторически факти и цифри. Те не са най-важните, пък и са скучна статистика. Никой не може да докаже дали първите стъпки на астрологията са били в периода около 1600 г.пр.н.е, от когато датират първите писмени астрологически записи или просто това е стигнало до нас. От едната страна е западният свят, в който астрологията е преминавала през много ръце и до голяма степен е била подложена на корекции, съобразно религиозни и обществени модели, съществували през вековете.
Като първоизточник и до днес се смята древен Вавилон. Астрологията борави с планетарни позиции и е логично, че тя не може да се е появила преди развитието на математическата астрономия. А сериозно развитие на астрономията е било постигнато в древна Гърция. Затова и много астролози днес твърдят, че астрологията е творение на гърците. Което е малко странно, защото в древна Гърция е преобладавал силен рационализъм и скептицизъм, нямало е никакъв култ към звездите и почитание към Богове, те са се отнасяли към небесните тела с абсолютно безразличие. След стъпването на Александър Македонски в Египет, гърците са се запознали с астрологията, която е била пренесена там от Вавилон.
Много важен момент е фактът, че към астрологията са били привлечени най-вече образованите гърци, интелектуалният елит на древна Гърция. На пръв поглед липсва всякаква логика един рационален интелект да бъде привлечен от подобно познание. Днес мнозина вярват, че към астрологията са привлечени хора, на които им липсва здрав разум меко казано и се увличат по всякакви мистерии и мистификации. Просто защото астрологията вече почти се е преляла с психологията и понякога дори няма разлика между двете. И не на последно място самите практикуващи непрекъснато се стремят да й придадат някакъв мистериозен изглед и съдържание.
Но дали е така? Никак не е случайно, че двама от най-блестящите астрономи на древна Гърция – Хипарх и Птолемей – са били също и астролози. И точно Птолемей – живял в Александрия през 2 век сл.н.е - оставя най-влиятелния астрологически текст „Тетрабиблос”, който и днес се смята за базисна основа на класическа западна астрология. Причината да бъдат привлечени се крие именно в техния рационализъм, в способността на интелекта им да съзре, че астрологията е преди всичко рационално познание, подчиняващо се на строги закономерности. Те са подходили към нея с намерението да съставят карта на небесното пространство и да я анализират в контекста на „космическата хармония”, която прави човека част от Вселената.
Ако човек не притежава рационален, критичен ум, способност за концентрация, тънка наблюдателност и математически насочено мислене, той не би могъл да проследи закономерностите в природата, вселената и астрологията. Точно това се е случило, когато гърците са се докоснали до астрологията. Те са разбрали, че се сблъскват с една уникална система, която описва закономерностите в природата, природната геометрия. Тук е интересно да спомена, че стоицизмът като философия, е изиграл ключова роля. Това е била най-успешната философия в древна Гърция по времето на Птолемей.
Стоицизмът учи, че само ако човек е чист и безпристрастен в мисленето си, и не се влияе от емоциите си е способен да разбере универсалния порядък, на който са подчинени всички живи същества – „космическата хармония”, за която споменах по-горе. В стоицизма се смята, че всичко се подчинява на законите на съдбата (универсалните причини и следствия). Къде тук е мистерията, мистификацията, нерационалното и емоционално мислене?! Стоиците са вярвали, че човешката воля трябва да е във връзка с Природата, че човек трябва да живее в съгласие с Природата, че човек трябва да живее в състояние, в което нищо да не може да смути фундаменталното спокойствие на ума. Което означава, че човек трябва да познава Природата и да знае как тя съществува и работи. Колко напомня всичко това на Будизма, на индийската философия за Дхарма (термин на санскрит, който в превод означава „онова, за което си роден; задължение”).
До около 7 век астрономията и астрологията са били развивани заедно и са били наричани с една и съща дума – Астрология. Едва след 7 век са се обособили двата термина – астрономия и астрология. И вероятно това е основната причина, поради която се твърди, че хронологически астрологията предхожда астрономията. Онова което древните гръцки учени са разбирали под „звезди”, са били планетите – наричали са ги „скитащите се звезди”. Несъмнено обаче астрологията в древна Гърция е била силно повлияна и от гръцката църква и от доминиращото влияние на Александър Велики.
През годините по-късно религиозните институции са започнали да отричат астрологията. Това се случва и в наше време. И неизменно идва въпросът „А защо?” Не бих искала да отделям твърде много внимание на „войната” между религиозните учения и астрологията. Защото за всеки астролог би трябвало да е ясно, че противоречие между тях няма. Но е факт, че астрологията винаги е била подлагана на унищожителни критики и натирвана в ъгъла. Разбира се, не без основание, тъй като има спорни постановки, а и преводите не винаги са били точни, някъде дори преработени – „да се изгубиш в превода” може би е най-краткото и точно определение.
Дали защото хората, покрай цивилизационния напредък, са ставали все по-неспособни да приемат факта, че не могат да управляват Природата и когато са се докосвали до астрологията, са опитвали да я преработят?! Или до астрологията наистина би трябвало да има ограничен достъп, защото дава познание, за което голяма част от хората (особено в западния свят) не са готови?! А може би и не трябва да попада в ръцете им?! Това са все едни такива любопитни въпроси, на които вероятно никой не знае отговора.
От другата страна обаче е Индия. Там астрологичното познание се е развивало напълно отделно и е запазено по-добре благодарение на това, че се е предавало като семейно наследство, а и поради коренно различното отношение на изтока към него. Никой в източния свят не критикува астрологията. Дори напротив – отнасят се с особено уважение и почит и се допитват до астролог само в определени моменти. Човекът от изтока рядко проявява любопитство да получи анализ на личния си хороскоп просто ей така, защото е интересно. Това показва една дълбоко вкоренена мъдрост, че за да погледнеш напред, първо трябва да си готов, да имаш причина да го направиш и да го приемеш смирено.
Астрологията там е част от Ведите – свещените текстове на Индия – за които се вярва, че не са създадени от обикновени хора, а от древни мъдреци със свръхчовешки способности, наречени риши. Наричана е „окото на Ведите”. Твърде много хора на запад трудно възприемат индийска астрология, тъй като в нея е запазена оригиналната терминология на санскрит. Но точно това е най-уникалното. В момента, в който тази терминология се усвои, астрологията някак придобива съвсем друг смисъл – тя оживява и като че ли изведнъж наистина съумяваш да „видиш”. Индийските мъдреци са смятали, че звуците в санскрит са свещени и проникват в душата на живите същества предавайки (по подобие на музиката) универсалните значения на нещата в природата, човека, вселената.
Един от най-спорните въпроси в астрологията е прецесията на земната ос (нарича се още прецесия на равноденствието) [1] и съществуването на два зодиака поради този факт – тропически[2] и сидерален[3]. И това е базисната разлика между астрологическите системи в западния и източния свят.
[1 ]Прецесия – бавно въртене на земната ос под наклон около оста на еклиптиката (видимият път на Слънцето), породено от гравитационни сили на Луната и Слънцето. На картинката е показано като прецесионален кръг. Поради прецесията пролетната равноденствена точка се измества и преминава през зодиакалните съзвездия със стъпка около 1° за 72 години.
[2] Тропически зодиак – базиран на т.нар. тропици. Означава „принадлежащ на обръщането”. Тропик е гръцки термин и означава „точка на обръщане”. С този термин се наричат дните на лятното и зимно слънцестоене. Четирите базисни точки на тропическия зодиак са фиксирани и свързани с движението на Слънцето – пролетно и есенно равноденствие, лятно и зимно слънцестоене. Този зодиак може да се нарече слънчев зодиак, тъй като зависи единствено от видимия път на Слънцето.
[3] Сидерален зодиак – това е кръгът на реалните съзвездия. Сидерален означава „принадлежащ на звездите”
Западната астрология използва тропическия зодиак, чието начало е пролетното равноденствие. Индийската астрология използва сидералния зодиак – реалните съзвездия. Но на всеки 2160 г., поради прецесията, има отместване с един знак на тропическия зодиак спрямо сидералния. Към днешна дата точката на пролетното равноденствие се позиционира около 6-я градус на съзвездие риби. Т.е. по тропическия зодиак пролетното равноденствие винаги е в 0° овен, но според сидералния за 2010 г. то е в 6° в риби.
На практика за човек роден на 25 март, според западната астрология Слънцето е на 4° в съзвездието овен, а според индийската астрология Слънцето е на 10° в съзвездието риби. Всъщност точно това отместване дефинира т.нар. ери/епохи. Предполагам всички са чували, че почти сме навлезли в епохата на Водолея. Дали изобщо обаче е необходимо този въпрос да бъде спорен?
Тук на сцената излиза една тема – прераждането. Въпреки че в основния текст на Птолемей няма написан нито ред за това, всеки по-буден човек би си задал въпроса – а какъв е смисълът на астрологията без прераждането? Как би могла да „работи” тази астрология, ако съдбата на човека не е създадена преди физическото му раждане? Отговорът може би се крие в самото наименование на двата зодиака. Единият, тропическият, е наречен „принадлежащ на обръщането”, а другият – сидералният - е наречен „принадлежащ на звездите”. В Индия за обозначаване на тропически зодиак се използва термина саяна чакра – въртящото се колело. Обръщането, въртящото се колело, в контекста на прераждането, може би означава едно завъртане, едно съществуване. За обозначаване на сидералния зодиак се използва термина нараяна чакра – колелото без движение. Това в контекста на прераждането води до съществуването в по-глобален мащаб. Затова и двата зодиака имат своя смисъл и приложение. Което прави този въпрос – кой зодиак е верният - всъщност излишен.
Какъвто обаче и да е пътят на астрологията от древността насам, едно се знае със сигурност. Човекът винаги се е възхищавал на звездите, блестящи като малки брилянти, които се появяват всяка вечер на небето. Наричали са ги „очите на ангелите”. Звездите са били оприличавани на различни фигури и по този начин са били групирани, а впоследствие е бил оформен зодиакът.
Но за зодиака и планетите ще пиша в следващата статия.