Галерия

1

Автор: Гали

    През вековете отношението към астрологията се е люшкало в много крайности – от пълно отричане, пренебрежение и обявявана за заблуда, до дълбоко почитане. Твърде много се спори дали астрологията е наука или не. Астрологията е познание. Това е „езикът, на който говори Вселената”. Съвременните науки не разполагат с необходимия апарат, за да обяснят как „работи” това познание. По същите причини, поради които няма наука, която да може да обясни как японският или китайският език функционират и доколко са научно правилни.

    Астрологията поставя на преден план разбирането, че всяка система – жив организъм, общество или дори слънчевата система – притежава свой собствен вътрешен порядък и едновременно с това е част от друг такъв. Или по-просто казано всеки организъм притежава своя собствена истина за съществуване, защото само така може да бъде част от по-голямото. В астрологията няма „това е лошо, това е хубаво”. Хората поставят тези етикети.

    Кога и как е възникнала астрологията? Има много и най-различни исторически проучвания за това откога точно астрологията е навлязла в човешкия живот. Не бих искала да ви отегчавам със сухи исторически факти и цифри. Те не са най-важните, пък и са скучна статистика. Никой не може да докаже дали първите стъпки на астрологията са били в периода около 1600 г.пр.н.е, от когато датират първите писмени астрологически записи или просто това е стигнало до нас.  От едната страна е западният свят, в който астрологията е преминавала през много ръце и до голяма степен е била подложена на корекции, съобразно религиозни и обществени модели, съществували през вековете.

    Като първоизточник и до днес се смята древен Вавилон. Астрологията борави с планетарни позиции и е логично, че тя не може да се е появила преди развитието на математическата астрономия. А сериозно развитие на астрономията е било постигнато в древна Гърция. Затова и много астролози днес твърдят, че астрологията е творение на гърците. Което е малко странно, защото в древна Гърция е преобладавал силен рационализъм и скептицизъм, нямало е никакъв култ към звездите и почитание към Богове, те са се отнасяли към небесните тела с абсолютно безразличие. След стъпването на Александър Македонски в Египет, гърците са се запознали с астрологията, която е била пренесена там от Вавилон.

    Много важен момент е фактът, че към астрологията са били привлечени най-вече образованите гърци, интелектуалният елит на древна Гърция. На пръв поглед липсва всякаква логика един рационален интелект да бъде привлечен от подобно познание. Днес мнозина вярват, че към астрологията са привлечени хора, на които им липсва здрав разум меко казано и се увличат по всякакви мистерии и мистификации. Просто защото астрологията вече почти се е преляла с психологията и понякога дори няма разлика между двете. И не на последно място самите практикуващи непрекъснато се стремят да й придадат някакъв мистериозен изглед и съдържание.

    Но дали е така? Никак не е случайно, че двама от най-блестящите астрономи на древна Гърция – Хипарх и Птолемей – са били също и астролози. И точно Птолемей  – живял в Александрия през 2 век сл.н.е -  оставя най-влиятелния астрологически текст „Тетрабиблос”, който и днес се смята за базисна основа на класическа западна астрология. Причината да бъдат привлечени се крие именно в техния рационализъм, в способността на интелекта им да съзре, че астрологията е преди всичко рационално познание, подчиняващо се на строги закономерности. Те са подходили към нея с намерението да съставят карта на небесното пространство и да я анализират в контекста на „космическата хармония”, която прави човека част от Вселената.
    
    Ако човек не притежава рационален, критичен ум, способност за концентрация, тънка наблюдателност и математически насочено мислене, той не би могъл да проследи закономерностите в природата, вселената и астрологията. Точно това се е случило, когато гърците са се докоснали до астрологията. Те са разбрали, че се сблъскват с една уникална система, която описва закономерностите в природата, природната геометрия. Тук е интересно да спомена, че стоицизмът като философия, е изиграл ключова роля. Това е била най-успешната философия в древна Гърция по времето на Птолемей.
    
    Стоицизмът учи, че само ако човек е чист и безпристрастен в мисленето си, и не се влияе от емоциите си е способен да разбере универсалния порядък, на който са подчинени всички живи същества – „космическата хармония”, за която споменах по-горе. В стоицизма се смята, че всичко се подчинява на законите на съдбата (универсалните причини и следствия). Къде тук е мистерията, мистификацията, нерационалното и емоционално мислене?! Стоиците са вярвали, че човешката воля трябва да е във връзка с Природата, че човек трябва да живее в съгласие с Природата, че човек трябва да живее в състояние, в което нищо да не може да смути фундаменталното спокойствие на ума. Което означава, че човек трябва да познава Природата и да знае как тя съществува и работи. Колко напомня всичко това на Будизма, на индийската философия за Дхарма (термин на санскрит, който в превод означава „онова, за което си роден; задължение”).