Историята на града е толкова обширна, че много трудно може да се разкаже в един-два параграфа, но все пак ето един бегъл поглед през вековете. Историята на Атина започва много векове преди културните чудеса на Класическия период. Градът е един от най-старите в света (има исторически сведения от около 3,400 години). Атина е била важна част от Микенската цивилизация, но е продобила истинския Микенски характер чак след 1500 пр.Хр. реликви от първия Микенски дворец са намерени на мястото, където сега е Ерехтеион и първият храм на Атина - Акропола. През ранния период на 12 век пр. Хр. разцвета на Микенския период отминава, но Атина не остава запусната.

През класическия период, градът е един от най-големите древногръцки градове държави, който достига разцвета си през 5-ти век пр. Хр с културните си постижения, които са поставили основата на Западната цивилизация. През 490 пр. Хр. при Маратон атиняните се бият срещу персийците, които искали да завладеят града. След тежка битка, Атиняните печелят. За да информира за победата, атинската войската изпраща вестоносеца Филипид, който пробягва разтоянието до Атина, съобщава за победата и издъхва. От там е дошло и името на олимпийския спорт „маратон".

Към края на късната античност градът претърпява упадък, който е последван от възстановяване през втората половина на Византийския период (9-10 век Пр.Хр.), и е сравнително проспериращ по времето на Кръстоносните Походи, като се възползва от италианската търговия. През 1458, Атина пада под Османско владичество. Султан Мехмед II е бил смаян от красотата на древните паметници и издава императорски указ, който забранява тяхното плячкосване или унищожаване. Партенонът е бил преобразуван за главната джамия на града. През 1687, Атина е обсаден от венецианците. Изстрел по време на бомбардировките на Акропола причинява експлозия в Партенона и сградата е била силно повредена. През следващите години турската армия подпалва града. Антични паметници са били разрушени, за да се осигури материал за нова стена, с която османците обграждат града през 1778.

Между 1801 г. и 1805 г. Лорд Елджин, британец пребиваващ в Атина, взима релефи от Партенона, заедно с една от шестте кариатиди на Ерехтейона. Всичко на всичко, петдесет скулптурни фигури са взети от Партенона, включително три фризове, които са закупени от французите. След дълъг период на упадък по времето на Османската империя, Атина отново изплува в 19-ти век като столица на независимата гръцка държава, отчасти подпомогната от Лорд Байрън.  Интересен факт, който много хора не знаят е, че Атина е третата столица на Гърция след Егина и Навплио.

През 1896 Атина става домакин на първите модерни олимпийски игри, след като римският император Теодосий I забранява игрите през 393 година. През 1894 г. на конгрес в Сорбоната, организиран от Пиер дьо Кубертен е създаден „Международният Олимпийски Комитет" (МОК), който определя за домакин на първата олимпиада - Атина. В събитието участват рекорден брой спортисти за това време, но в сравнение с другите олимпийски игри е най-нисък. Най-важното състезание за гръцката общност е маратона, който е спечелен от техен сънародник. Спирос Луис е първият грък, който успява да спечели първо място с време 2:58:50, побеждавайки свой сънародници и състезатели от чужбина.

При избухването на Първата Световна Война, външно Гърция изглежда обединена. В рамките на три години територия й се е удвоява, финансово просперира и индустрията расте. Въпреки това, войната поставя Гърция пред нежелана дилема. Ако страната се присъедини към Съюзниците, то тогава тя няма да се изправи само срещу Германия и Австро-унгария, но срещу съседните Турция и България, които са изпълнени с апетит към гръцката територия. От друга страна, Германия прави намек на Гърция, че ако остане неутрална и Централните сили победят, то тогава гърците ще получат част от Сърбия и Албания.

Тогавашният премиер Елефтериос Венизелос искал да заеме страната на Антантата, но пък царят бил на друго мнение. Раздразнен от положението, Венизелос заминава за Солун. Тогава Гърция се разделя на две правителства - едното поддържащо царя, а другото Венизелос. По това време премиерът поддържа постояна връзка с Англия и Франция, които изпращат бойни кораби на пристанището в Пиреа. Тогава Атина е блокирана и няма друг избор освен да се присъениди към Антантата.

По време на Втората световна война ситуацията в Атина е много трудна, защото зимата на 1941-ва година е изключително студена и много хора умират от глад и студ. От друга страна жителите на града проявяват изключителна храброст, когато обявяват постоянни стачки срещу нацистите, които искат да запратят множество атиняни в концлагери. В крайна сметка, плановете на немците се променят и жителите на града възтържествуват. След Втората световна война градът започва да расте. Влизането на Гърция в Европейския съюз през 1981 г. довежда до много нови инвестиции в Атина, но също и до увеличаване на социалните и екологичните проблеми.

В Атина можете да видите едни от най-тежките задръствания и замърсяването на въздуха също не е малък проблем. Това представлява нова заплаха за древните паметници на града, защото вибрациите от трафика отслабват основите на паметниците и замърсяването на въздуха разяжда мрамора. Екологичните и инфраструктурни проблеми на града са основната причина, поради която Атина не успява да стане домакин на стогодишнината на Олимпийските игри.