В Сао Паоло предизвикателството за Бернар Шуми е било да проектира музея на съвременното изкуство, така че той да не се разграничава от облика на големия шумен и забързан град. „Целта ни беше посетителите да могат да разглеждат експонатите, но и да имат пряка връзка с града, който се намира навън. Този детайл съществува и в музея на Акропола”.
Проектът, по който световноизветният архитект работи в момента е музеят и археологичният парк в Бургундия. Той е посветен на битката при Алезия – решаващата битка през късното лято на 52 г. п.Н.е. между римляните на Юлий Цезар и гаите. Победител е Цезар, който заздравява римското господство в Галия за векове, но парадоксално, както каза Бернар Шуми французите смятат тази загуба за началната точка на създаване на френската нация. „Въпреки че всички следи от бой са били заличени, новият музей пресъздава бойниците и окопите и реално ще пресъздава самата битка”. В построяването се използват характерни за тогавашното време материали като дърво и камъни, които са част от основите на оригиналните постройки. „Използването на материалите е много важна част от работата на архитекта”. Сградата е кръгла, защото целта на Бернар Шуми е да представи на посетителите гледка към планините, които се намират наоколо и където са се намирали укрепленията на римляните. Върху нея ще бъдат засадени дървета, които ще играят ролята на военен камуфлаж.
„Познавах историята на Гърция и бях посетил страната във времето, когато бях студент по архитектура. Но мястото, където щеше да се построи музеят беше едно голямо разкритие за мен. Намира се на около 300 метра от Партенона и Акропола. Този факт сам по себе си е достатъчно смущаващ за който да е архитект. Как би могъл да направиш нещо толкова близко до най-влиятелната сграда в цялата история на архитектурата на Запада?
Второто предизвикателство беше, че мястото вече беше изпълнено със сгради, после бе построено метрото и непрекъснато се появавах все нови и нови археологични находки. На трето място бе подтекстът, че част от мраморите се намират в Лондон, които в даден момент може да се завърнат обратно в Гърция. Тези три неща бяха моят контекст”.
Според Бербар Шуми архитектурата се изразява в трите думи „концепция, възприятие и въздействие”. Той се позова на мисълта на Емануел Кант, че „концепциите бес възприятие са празни, а възприятията без концепции са слепи” и след това обясни начина, по който е взел решенията си за облика на музея на Акропола. „Искахме да покажем находките и така решихме сградата да „плува” върху тях. От географска гледна точка сградата е намира по-ниско от Акропола, затова най-горната част в стъклена и дава възможността за гледка към него. Предната стена на музея е успоредна на улицата, която минава пред нея”. Идеята на архитектите е била новото и старото да комуникират по естествен начин. От едн страна посетителите разглеждат експонатите и от друга имат възможността да разглеждат и съвременната Атина. Изборът на бетона като основен строителен материал също има своето значение. „Искахме да придадем усещане за стабилност. Беше много интересно да гледаш как до големите строителни машини работеха археолозите със своите малки четчици и изравяха съкровища от почвата”.
Експонатите в Акропола са поставени така че и да комуникират както с посетителите, така и помежду си. „Те са перфектни. Мраморът е много красив и не исках да го скрия зад пластмасови прегради” обясни Бернар Шуми и поясни, че във вътрешността на музея е следвал формата на самия Партенон и е използвал максимално светлината.
По-малко от две години след официалното си откриване на 20 юни 2009 музеят на Акропола бе провъзгласен за „най-добрия музей в света” на конкурс, проведен от асоциацията на туристическите журналисти във Великобритания. Само през първите три месеца след церемонията той бе посетен от един милион посетители. През този кратък период той успя да се наложи като една от основните забележителности на гръцката столица, която привлича интереса на посетителите от целия свят.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
