Галерия

1

Постановката „Затворникът от съседната врата”, която се играе само за три седмици в Солун и след това ще направим едно малко турне в цяла Гърция, защото е едно произведение, което искам да видят всички гърци засяга всички тези теми. По един елегантен начин, с много хумор и с предложения как да се справим с гнева си. Т.е. как да се справим с хвърлянето на кисело мляко. С оптимизъм и надежда. В един момент героят казва: „Ако не вземеш ти самият живота си в свои ръце, ще го вземе някой друг, който ще го предопределя”. Нека сложим край на хленченето и мизерията. Нека разберем какво ни се случва и поставим едно ново начало, но не на база на лошите навици от миналото. Нека да започнем с нови привички, ново осъзнаване и нова сила и оптимизъм, защото кризата, независимо дали е икономическа или социална, преди всичко е психологическа. Това, което трябва да направим по-силно е нашата душевност. Това прави театърът винаги. Той се занимава с човешката душа. Ние, театралите вярваме, че ако тя е изпълнена с обич, здраве и оптимизъм, човекът може да се справи и с най-голямата възможна катастрофа. Това е предложението на нашата постановка с помощта на много смях и, бих казал вълнение. Защото много от зрителите си отиват с насълзени очи.

Рядко виждаме да се представят български постановки, същото важи и за гръцките постановки в България. Почти никога не се представят произведения на български драматурзи. Защо е толкова слаба връзката между българския и гръцкия театър?

Размяната на постановки е работа на хората, които ръководят тези неща. Помня, че когато работех в Националния театър бяхме направили няколко обмена на постановки с Националния театър в София. Освен това времената са трудни от финансова гледна точка, а подобни обмени имат големи разходи.

Въпреки това обаче технологията е много напреднала и сега вече с помощта на компютрите и субтитрите имаме възможността да гледаме постановки и на други езици. Преди не можехме да го правим. Просто гледахме руски или български постановки и разбирахме само някои неща. Знаехме какво се случва само, когато гледахме някое класическо произведение, като „Трите сестри” на Чехов например, понеже знаем текста почти наизуст.

Мисля, че една от причините е и липсата на хора, които да работят със съответния език толкова добре, че да могат да превеждат произведенията. Това, което предоставя възможността на британския и американския театър да се разпространяват бързо, лесно и навсякъде е езикът. Преводачите от английски език са много. Веднага щом бъде качена на някоя от сцените в Европа и Америка някоя англоезична постановка или някоя, която е преведена на английски език, тя веднага се популяризира. Винаги се намират някои съвестни преводачи, които предлагат произведението в своите страни.

Смятам, че ако съществуват постановки, в които се разглеждат сродни теми и засягат и двата народа нека преводачи от Гърция и България да ги преведат и да ни ги предложат. Аз също търся постановки, които най-после да бъдат на автори от други страни, а не само от англоезични. Бих се радвал да поставим такава от една страна, която в крайна сметка е много близко до моята от другите.