Галерия

1

С театралния актьор и режисьор Григорис Валтинос искахме да разговаряме за театъра и кризата. Интервюто обаче получи ярък политически оттенък, но без изобщо да се откъсне от театралната тематика. Освен това, както каза нашият събеседник, театралните произведения са политически. В същото време са насочени към душевността на хората.

Г-н Валтинос, доколко кризата е засегнала гръцкия театър? Защо съвременният гръцки театър не може да достигне дори близо до постиженията на древния?

Първо бих искал да кажа, че няма значими театрални продукции на международно ниво. Т.е съществува международна криза на репертоара. Това виждаме ние, които сме загрижени за това кои постановки ще представим на публиката всяка година и четем всички произведения, които се предлагат поне от 3-4 основни страни и езици, като английски, американски, френски, дори и италиански и испански. Затова казвам, че това е по-скоро криза на драматургията.

Мисля, че тя се дължи на смущението на драматурзите спрямо този ураган, който разрушава народите и планетата. Ако разгледаме нещата в исторически план ще видим, че повечето от творците са били по-прогресивни хора. Те са били на страната на прогреса, в повечето случаи са принадлежали на интелигенцията на Левицата и са били на страната по-слабите в обществото. Т.е. те са били всичко това, което се съдържа в думата прогресивни.

Бих казал, че консервативно настроените драматурзи и онези, които са писали за буржоазията са единични случаи, без да обръщат внимание на проблемите на по-ниските класи. Това, разбира се не означава, че са били по-малко талантливи от останалите.

Та, днешните напредничави драматурзи са смутени. След падането на реално съществуващия социализъм, както в Съветския съюз, така и в Берлин, с промените в Китай всички държави вече следят капиталистическия модел на управление. смущението на творците е свързано с това накъде отиват нещата. Театралните произведения са политически. Дори аполитическият театър е политически, след като не заема позиция по никой въпрос. Затова е съвсем логично вдъхновението и поривът към един по-добър или по-различен свят да са някак пресъхнали. Защото именно това е работата на творците: Да пишат произведения срещу злото. А сега виждаме, че то властва повече от всякога на всички нива и под всички форми. Затова творците се чувстват ранени и по някакъв начин разочаровани, защото цели векове на драматургия, поезия, литература доведоха света до това положение. Днес в драматургията има една горчивина, една депресия.

От друга страна бихме казали, че повечето от нещата вече са казани. Това е причината, поради която се завръщаме непрекъснато към класическите произведения. Те съдържат стереотипи за човека, неговата душевност, с вечните въпросителни, с проблемите, които не намират отговор и т.н.

Но театърът е рожба на своето време. Всяка епоха има своя театър. Фактът, че всички теми вече са били засегнати не означава, че не могат да бъдат открити нови форми и да бъдат представени по начин, подходящ за своята епоха. Това се опитват да направят някои от творците, затова често можете да видите на фона на цялата обстановка на бедност, оскъдност и безводие да изникват нови цветове.

Може ли икономическата криза да се окаже възможност за творците да се завърнат към истинските ценности за хората?

Икономическата криза е един голям световен крах, който според мен ще възбуди чувството на творците. Защото виждат, че това, което прокламираха досега, т.е. един по-добър свят, в чийто център се намира човекът, едно справедливо общество, което спазва законите и се намира на страната по-слабите сега е разрушено. Тази визия, ако щете вече е пропаднала по най-лошия начин, като е върнала човека с десетилетия назад. Иззети са негови придобити права и сега е върнат отново към началото, от позицията на пролетарий, на човек, който няма шанс в живота си. Това е резултатът на една капиталистическа система, която, според Маркс още в зараждането си съдържа в себе си семката на разрушението си. Брашното се издуваше, докато не се пръсна. Разбрахме, че вътре не е имало тесто, а въздух. Аз не съм икономист, но това, което разбирам като обикновен гражданин и човек с повече чувство в качеството си на артист е, че в момента всички се опитваме да спасим капитализма. Защото сме го избрали и трябва да оправдаем този свой избор. Не зня дали ще успеем.

Как смятате, че Гърция ще съумее да се справи със социалната криза?

Гърция не успя никога да се справи със социалната криза, защото не се погрижи за своите деца. Като казвам Гърция имам предвид хората, които я управляват. Всички тези хора, които са ни управлявали досега, с много малки изключения не се погрижиха изобщо за родината си. Завземаха властта, за да крадат, да подсигурят избирането си през следващия мандат, за да назначат своите хора, да увеличат членовете на своето „семейство” и следователно своята сила. Всички се опитваха да откъснат по едно парче от плътта на родината си, в резултат на което тя остана без никаква защита. Видяхме как дори не при първата криза, а с първата „настинка” Гърция рухна. Защо? Защото нямаше инфраструктура. Гражданите също са виновни за това, в по-малка степен, разбира се. Защото всички имат склонност към лесното,  евтиното, неангажиращото, забавното. Към машинацията.