Галерия

6

5

4

3

2

1

„Твърдението, че гръцката култура е създала маратонците може да бъде открито в книгата „Героизмът” на Арман Рено, на чиято корица е поставена известната скулптура „Хоплитът от Маратон”, която се експонира в Лувъра от 1843. През 1858 в Париж е издадена на френски и гръцки език книгата „Филострат, Гимнастически”. В последната й глава се споменава „нуждата за учредяването на Олимпийски игри в Гърция”. В тази притурка авторът подкрепя предложението на Евангелос Запас да бъдат възродени олимпийските игри. Този текст е бил разпространен в Париж пет години преди рождението на барон Пиер дьо Кубертен, основателят на съвременните Олимпийски игри”.

През 1788 Жан-Жак Бартелеми публикува своето забележително проучване „Пътешествие на младия Анахарсис в Гърция”, за което през следващата година, начална на Френската революция ще бъде избран за член на Френската академия, едно изключително достижение и признание в света за времето си.

Вторият раздел на изложбата „Вечен извор на вдъхновение” е почти изцяло посветен на академика - професор по древногръцки език в Парижкия университет и инициатор на маратонското бягане Мишел Бреал. Той не само е предложил да бъде организиран маратон, но е предоставил и сребърната купа за победителя през 1896.

„Не на последно място искам да кажа, че не са били малко скептиците относно включването на маратона в олимпийските дисциплини. Пиер дьо Кубертен също не е бил убеден за това. Но тогавашният председател на международния олимпийски комитет Димитрис Викелас е настоял. Днес виждаме ясно, че ако първите съвременни олимпийски игри бяха проведени в Париж маратонът нямаше да стане спортна дисциплина. Неговото налагане се дължи на ентусиазма на 75 000 атиняни, които са присъствали на финала на първия маратон на панатинския стадион Калимармаро”.

Изложбата бе открита от министъра на външните работи Димитрис Друцас и министъра на културата и туризма Павлос Геруланос и ще продължи до 20 януари.