Галерия

1

Доц. д-р Людмил Вагалински е роден през 1958. Завършил е история с
профил археология в Софийски Университет "Св. Климент Охридски" и е
специализирал в Берлин и Мюнхен. От 2010 е директор на Националния
археологически институт с музей към БАН. С него разговаря Полина Спартянова.
    - Кои са най „исторически” богатите страни в Европа?
    - В Европа България, Гърция и Италия могат да се похвалят с най-богато
историческо наследство като се започне още от най-древните епохи на
човечеството. Ако говорим за античността от VI в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.
имаме много археологически обекти и артефакти от тази епоха. Ние се
намираме на един кръстопът, през който минават много важни пътища от
Централна Европа към Мала Азия например и поради тази причина много
народи са оставили отпечатък на културата си тук.
    - Какви са приликите и разликите между историческото наследство на
тези три държави?
    - Като цяло имаме много общо с културното наследство на Гърция и
югоизточната част на Балканите. Българската култура е създадена от
близки етно-културни групи от гърци и траки, които са контактували
хилядолетия наред. Самите гърци основават в древна Тракия тържища и
колонии не само по брега на Черно море, но и във вътрешността на
страната и така се поставя началото на една парабалканска култура.
    Приликите с Италия идват от времето на Древен Рим, когато империята се
е разпростирала и на Балканите и оказва влияние върху местните култури.
    -Кои са най-основните периоди от античността в България?
    - Античният период бележи своето начало VI в. пр. н. е., когато се създават
първите гръцки колонии, които разпространяват своите урбанистични
градски традиции тук и Тракия става част от средиземноморския античен
свят. Този период приключва VI в. сл. н. е. с държавните реформи на
император Ираклий. В тази епоха много ясно се очертава тракийската
култура и бит, която е обект на изследванията ни и до днес.
    - Къде в България има най-много археологически находища от този
период?
    - Най-изявеното място от този период е черноморското крайбрежие. Факт е,
че морето е една врата към света и поради тази причина там са натрупани
страшно много материали, обекти и находки от този период. Най-старият
град в България например е Аполония, днешен Созопол, който е основан
607 г. пр. Хр. от древногръцки изселници, които са били колония на град
Милет. Във вътрешността на България също има голям брой тракийски
археологически находища, но по крайбрежието на Черно море има голяма
гъстота като наситеност и концентрация на археологическите обекти от
античния период.
    - В момента в Националния археологически музей има изложба на
съкровища от гръцките музеи, какво можете да ни разкажете за
сътрудничеството с гръцките Ви колеги?
    - В нашия музей са изложени 195 експоната от Националния археологически
музей и Нумизматичния музей в Атина под надслова „Непреходен
отпечатък в историята”. Националният археологически музей в София не е
бил домакин на мащабна изложба от чужбина в последните 25 години и
затова сме много доволни от сътрудничеството с нашите гръцки колеги.
Заедно с тях успяхме да направим и една много хубава книжка за деца,
преведена на гръцки и български език, която е направена като комикс и
дава възможност на малките читатели да опознаят общото в античната
култура на България и Гърция. Много се радвам, че въпреки кризата
гръцките колеги успяха да намерят кураж да мотивират гръцките
институциите и бизнеса да обединят усилята си и да представят Гърция по
един подобаващ начин в България.
    - Планирате ли гостуване на българска изложба с археологически
експонати в някой от музеите в Гърция?
    - Още от 2012 имам различни идеи за съвместна изложба в Гърция и съм я
обсъждал с мои колеги там, но така и не успяхме по ред причини да
стигнем до реализирането им. Можем да препрочетем историята на Византия
и древна България заедно, защото не става въпрос само за войни по
времето на цар Самуил и Василий II, наречен още „българоубиец”.
Историята не разединява, както смятат много балкански политици, а
обединява, стига да си добронамерен и да четеш от различни ъгли.
    - Какво се случва в момента с разкопките по стара Сердика, които се
появиха при строежа на втората линия на метрото в София?
    - Екипът на Националния археологически институт с музей работи по този
обект и разкрихме много добре запазени находища от I – IV в.. В началото
представителите на Столична община бяха скептични спрямо състоянието
на останките от Сердика и затова трябваше да се борим с тях, за да
запазим тази историческа находка. Много пъти съм казвал, че можеш да си
построиш нов завод, но не можеш да възстановиш едно разрушено
археологическо наследство. Археолозите си свършиха работата по стара
Сердика и остава само Столичната община и Министерството на културата да
решат как да представят тези находки пред обществото.
    - Каква е съдбата на амфитеатъра на Сердика, вторият амфитеатър в европейска столица след Колизеума в Рим?
    - Източната му част беше застрашена от разрушаване по време на строежа
на едноименния хотел в района му. Имахме страшни разправии със
собствениците на терена, но в крайна сметка те узряха за нашите идеи и
експонираха останките от арената в предверието на хотела. За съжаление
западната половина на амфитеатъра, която се намира до Младежкия
театър, тъне в забрава, защото Националната Електрическа Компания искаше да построи на това място сграда с подземни гаражи, а и собствениците на страничните парцели също имат претенции към него. Столичната община трябва да се намеси по-решително в този конфликт, за да може да се предвижат нещата и да се експонира тази уникална находка. Все пак в Европа има само още една
столица с амфитеатър на територията й и това е Рим.
    - През 2014 се навършват 1000 години от смъртта на цар Самуил и в
България са планирани различни чествания по този повод. Обсъждали ли сте този въпрос с Вашите колеги от Македония?
    - В интерес на истината не сме говорили с тях по тази тема, тъй като аз имам
известни съмнения, че те биха могли да откликнат адекватно. Науката в
Македония е политизирана и те дори и да искат няма да могат да заемат
една адекватна научна позиция. За съжаление там идеологията
контролира науката и заема пародийни размери, особено ако погледнем
какви неща се строят в Скопие. Македонците се опитват да си сформират
своя нация, разбира се това е тяхно право, но това не става с крадене на
история, а всеки трябва да си я създаде. Ние ще организираме
международна научна конференция по случай годишнината от смъртта на
цар Самуил и се надяваме техни представители да се включат в нея също.
    - Как успявате да се преборите с българските иманяри?
    - Археолозите можем само да алармираме за тяхната незаконна дейност и да си късаме нервите. Иманярството разрушава не само труда и професията
ни, но и ни руши като нация. От една страна иманярската истерия се
заражда от бедността в България, но от друга заради пазара и търговете,
коите се организират в Западна Европа и САЩ. Много често те ни
критикуват, че не си пазим историческото наследство и не се борим срещу
иманярството, а в същия момент не могат да обяснят защо разрешават
организирането на аукциони с наши находки, които очевидно са изнесени
от България незаконно. Иманярите са агресивни хора, зад тях стоят много богати хора, публични лица, които се държат изключително нагло, представяйки
се за „дарители” на находки. Унищожават редица акрополи, антични
градове и даряват всичко, което не им върши работа. Трябва да създадем една неблагоприятна среда за иманярите в България като информираме постоянно обществото за находките на археолозите, защото само така ще можем да се ангажираме да опазим културното и историческото си наследство. Все пак то не е само наше, а и на поколенията след нас.
    - Как върви работата Ви в момента по трасето на Южен поток?
    - По закон ние сме длъжни да проучим всички археологически обекти по
пътя на газопровода и да проучим как да ги запазим. В момента сме малко
затруднени заради лошите метереологични условия, но въпреки това
продължаваме работа. По-нататък ни предстои да подпишем договор за
археологически разкопки и за наблюдение по време на работа с
акционерното дружество „Южен поток”. За момента сме локализирали над
100 обекта, които могат да бъдат засегнати от този проект и със сигурност
по време на работата ще изникнат и други, които не сме успели да
локализираме. Засега си съдействаме добре с инвеститора и
Министерството на културата, надявам се да запазим до края добрите си
взаимоотношения.