Галерия

1

Доц. д-р Людмил Вагалински е роден през 1958. Завършил е история с
профил археология в Софийски Университет "Св. Климент Охридски" и е
специализирал в Берлин и Мюнхен. От 2010 е директор на Националния
археологически институт с музей към БАН. С него разговаря Полина Спартянова.
    - Кои са най „исторически” богатите страни в Европа?
    - В Европа България, Гърция и Италия могат да се похвалят с най-богато
историческо наследство като се започне още от най-древните епохи на
човечеството. Ако говорим за античността от VI в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.
имаме много археологически обекти и артефакти от тази епоха. Ние се
намираме на един кръстопът, през който минават много важни пътища от
Централна Европа към Мала Азия например и поради тази причина много
народи са оставили отпечатък на културата си тук.
    - Какви са приликите и разликите между историческото наследство на
тези три държави?
    - Като цяло имаме много общо с културното наследство на Гърция и
югоизточната част на Балканите. Българската култура е създадена от
близки етно-културни групи от гърци и траки, които са контактували
хилядолетия наред. Самите гърци основават в древна Тракия тържища и
колонии не само по брега на Черно море, но и във вътрешността на
страната и така се поставя началото на една парабалканска култура.
    Приликите с Италия идват от времето на Древен Рим, когато империята се
е разпростирала и на Балканите и оказва влияние върху местните култури.
    -Кои са най-основните периоди от античността в България?
    - Античният период бележи своето начало VI в. пр. н. е., когато се създават
първите гръцки колонии, които разпространяват своите урбанистични
градски традиции тук и Тракия става част от средиземноморския античен
свят. Този период приключва VI в. сл. н. е. с държавните реформи на
император Ираклий. В тази епоха много ясно се очертава тракийската
култура и бит, която е обект на изследванията ни и до днес.
    - Къде в България има най-много археологически находища от този
период?
    - Най-изявеното място от този период е черноморското крайбрежие. Факт е,
че морето е една врата към света и поради тази причина там са натрупани
страшно много материали, обекти и находки от този период. Най-старият
град в България например е Аполония, днешен Созопол, който е основан
607 г. пр. Хр. от древногръцки изселници, които са били колония на град
Милет. Във вътрешността на България също има голям брой тракийски
археологически находища, но по крайбрежието на Черно море има голяма
гъстота като наситеност и концентрация на археологическите обекти от
античния период.
    - В момента в Националния археологически музей има изложба на
съкровища от гръцките музеи, какво можете да ни разкажете за
сътрудничеството с гръцките Ви колеги?
    - В нашия музей са изложени 195 експоната от Националния археологически
музей и Нумизматичния музей в Атина под надслова „Непреходен
отпечатък в историята”. Националният археологически музей в София не е
бил домакин на мащабна изложба от чужбина в последните 25 години и
затова сме много доволни от сътрудничеството с нашите гръцки колеги.
Заедно с тях успяхме да направим и една много хубава книжка за деца,
преведена на гръцки и български език, която е направена като комикс и
дава възможност на малките читатели да опознаят общото в античната
култура на България и Гърция. Много се радвам, че въпреки кризата
гръцките колеги успяха да намерят кураж да мотивират гръцките
институциите и бизнеса да обединят усилята си и да представят Гърция по
един подобаващ начин в България.
    - Планирате ли гостуване на българска изложба с археологически
експонати в някой от музеите в Гърция?
    - Още от 2012 имам различни идеи за съвместна изложба в Гърция и съм я
обсъждал с мои колеги там, но така и не успяхме по ред причини да
стигнем до реализирането им. Можем да препрочетем историята на Византия
и древна България заедно, защото не става въпрос само за войни по
времето на цар Самуил и Василий II, наречен още „българоубиец”.
Историята не разединява, както смятат много балкански политици, а
обединява, стига да си добронамерен и да четеш от различни ъгли.
    - Какво се случва в момента с разкопките по стара Сердика, които се
появиха при строежа на втората линия на метрото в София?
    - Екипът на Националния археологически институт с музей работи по този
обект и разкрихме много добре запазени находища от I – IV в.. В началото
представителите на Столична община бяха скептични спрямо състоянието
на останките от Сердика и затова трябваше да се борим с тях, за да
запазим тази историческа находка. Много пъти съм казвал, че можеш да си
построиш нов завод, но не можеш да възстановиш едно разрушено
археологическо наследство. Археолозите си свършиха работата по стара