Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Българската войска предотвратява изнасянето на Лъва от Амфиполи в Англия

14 Август 2014 / 13:08:26  Анастасия Балездрова
2454 прочитания

Независимо от това кой или кои са положени в гробницата на хълма Каста до Амфиполи, гръцките археолозите са убедени, че разкопките ще  разкрият един уникален паметник. Това, за което те вече са единодушни, че на върха на гроба с височина 30 метра е стоял Лъвът от Амфиполи, който от години се намира по пътя към града към морето до стария мост на река Струма. Там той изглежда не по-малко внушителен с височината си от 5,30 метра, която достига до 15,84 метра заедно с постамента.

Историята за неговото откриване, изследване и реставриране се губи в началото на размирния за Балканите 20-ти век и съдържа и българска връзка. Според изследвания на историци, които GRReporter издири и представя днес българската войска спасила, макар и косвено, частите на паметника от изнасянето им в Англия. Ето как описва събитията историкът и автор на мнгоо изследвания за региона Георгиос Кафтандзис:

„През август 1916 английски войници от 8-ма военна бригада и 27-ма дивизия от 16-ми полк на британската армия, които са извършвали строителни работи по създаването на окопи при моста до Амфиполи намерили мраморните части на лъва и се опитали да ги пренесат до морето с цел да ги изнесат в Англия (…) Този техен опит обаче бил прекъснат от българската войска, която междувременно превзела планината Пангео и започнала да бомбардира англичаните”.

Според източници години по-късно от отломките са били извадени снаряди.

Фактите се потвърждават и от археолога Фотис Пецас, дългогодишен преподавател и декан на факултета по философия в университета в Йоанина и ръководител на археологични служби в различни региони на Гърция. През 1975 той се завръща в Централна Македония, където продължава изследванията си в регионите на Вергина, Верия, Науса, Пела, Солун и Халкидики. Разказът на Пецас за историята на Лъва от Амфиполи е публикуван през 1976 в издавания по онова време в Серес вестник „Проодос”.

„Историята на откриването на паметника е интересна сама по себе си. По време на Балканската война през 1913, гръцки войници, докато копали за да отворят окопи попаднали на основите на постамента на паметника. Те били изследвани от Георгиос Икономос и Анастасиос Орландос, впоследствие станали професори по археология. По-късно, през 1916, по време на Първата световна война английски войници открили първите части на мраморния лъв. Опитът им да пренесат откритите парчета с кораб били осуетени от вражеска бомбардировка.

След англичаните пристигнали археолози от Франция, които провеждали разкопки във Филипи и Тасос и съвсем нормално се поинтересували. През 1930 те направили изследване на лъва, доколкото състоянието на отделните части позволявало това. Първото изследване за паметника на професорите П. Колар и П. Дебамез било поместено в археологичния бюлетин на Френската школа в Атина. Тяхната констатация, че паметникът бил построен през 422 пр.Х. в памет на победата на спартанския генерал Врасидас срещу атиняните била погрешна. тълкуванието им обаче дало един добър резултат – много лаконци и жители на други региони в Пелопонес предоставили пари в кампанията за набиране на средства за възстановяването на паметника”.

Според статията работите по възстановяването на паметника започнали през 1932 и завършили в края на 1937. „Това бе една международна и многостранна операция, в която участваха американци, французи и гърци…Реставрацията на лъва бе изпълнена от скулптора на Националния археологически музей Андреас Панайотакис”, допълва Пецас.

Според Катерина Перистери - археоложката, която ръководи разкопките на гробницата на хълма Каста, лъвът, както и откритите на входа сфинксове са направени от един и същ материал и един и същ майстор и са доказателство, че в нея е бил погребано високопоставено лице.

По думите й най-вероятно става дума за някой от генералите или адмиралите в армията на Александър Велики. „Това са нашите предположения, но истината ще проличи, когато влезем в гроба и установим самоличността на покойника”, допълни тя по време на посещението на гръцкия премиер Андонис Самарас на обекта.

Това, което остава е да видим как след 1936, когато статуята на лъва е прилепена отново към постамента му, той ще застане отново на върха на гробницата, запазила тайната си в продължение на толкова много векове.

GRReporter благодари на Държавната централна библиотека в Серес за оказаното съдействие при разработването на темата. 

Категории: История археология Амфиполи лъв Първа световна война българска войска хълм Каста разкопки гробница
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus