Галерия

1

Полина Спартянова
    Един от най-известните българи, взели участие в националноосвободителна война за независимост на Гърция, е Хаджи Христо Българин, известен в Гърция и като Христос хаджи Петрос. Въпреки че той е един от малко споменаваните герои в България, хаджи Христо е получил своето признание от гръцкото общество и в Атина е издигнат паметник на българския воин. Неговият образ присъства и в картината с исторически сюжет от гръцката борба за независимост "Гърците преди лагера Palikars, Лепанто", върху която са изобразени само главните пълководци от войната, на художника Теодор Льоблан и днес се помещава във френския исторически музей в Париж.
    Хаджи Христо Българин е роден около 1790 във воденското село Нисия, което е било част от Османската империя по това време, но се е водело „български покрайнини”.  В началото на военната си кариера постъпва в египетската армия на албанеца Мехмед Али. По време на службата си Хаджи Христо се отличава с храбростта си в сраженията с непокорните на властта арабски племена и става конен командир в армията. По-късно постъпва на служба в Сирия при Хуршид Ахмед паша, който е назначен от султана за управител на Пелопонес по това време. Но при обсадата на Триполица българският герой преминава на страната на въстаналите гърци и оглавява отряда от българите, участници в гръцкото въстание. Именно на неговия отряд се пада главната заслуга за разгрома на войските на Махмуд паша при овладяването на крепостта Триполица. Наскоро GRReporter писа, че няма решаващо сражение в Гръцката война за независимост, в което да не участват българи.
    В книгата си „История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни” Георги Бакалов представя повдизите на  Хаджи Христо в боевете при Фтиотида, Термопилите, Будница и Навплион. Според автора неговият най-голям успех е при прохода Дервенаки,  където турските войски претърпяват едно от най-тежките си поражения. Гръцкият биограф на Хаджи Христо пише: „Този отряд извърши грамадни доказани подвизи, единият от които е прословутият подвиг при Дервенаки на 26 и 27 юли 1822.. През 1823 отрядът на Хаджи Христо извоюва нова победа над турските войски при Кромиди. В боя при Наваринската крепост той попада в плен и е затворен в едно от подземията на крепостта Метони. Но авторитетът му вече е толкова голям, че едно от условията на съюзниците на обединените бойни флоти на Русия, Англия и Франция, разгромили османския флот при Наварин, е освобождаването на Хаджи Христо. След това той е посрещнат като герой в тогавашната столица на Гърция - остров Егина. По-късно в правителствен декрет от 1833 се казва, че „От днес нататък в знак на признателност част от крепостта Метони да носи името на Хаджи Христо”.
    Хаджи Христо създава първата нередовна гръцка конница, която по-късно допринася за освобождението на Гърция и става първият началник на гръцката кавалерия.  Поради тази причина през 1824 получава генералско звание и високи отличия. В началото на 1834 Хаджи Христо е бил един от първите, наградени с най-висок орден „за храбростта, която той е демонстрирал във всички сражения и специално в боя при Дервенаки начело на отряда българи, които той командуваше”. След освобождението на Гърция от османско владичество храбрият българин взема активно участие в изграждането на свободното кралство и става адютант на крал Отон I. През 1843 е избран за депутат в гръцкия парламент като представител на трако-българите и сърбите. До края на дните си остава в Атина, за да служи на новосформиращото се гръцко общество и умира през 1853.
    Георги Ст. Георгиев в статията си "Хаджи Христо Българинът" цитира английския генерал Джокмъс: "Тези, които се бият за гръцката свобода не са моралии /жители на Морея - Пелопонес/, или гръковизантийци, а народ от по-твърдата албанска раса и от този на север. Под командата на Хаджи Христо конницата им е от българи. Едничката добра пехота се състои от сулиоти /от град Сула в Албания/ и от румелиоти /т.е. българи от Румелия/."