Галерия

1

Разузнаването иска спокойствие. Работата на един шпионин е да събира информация. Води двойнствен живот, като обикновено поддържа един нормален профил за пред хората и семейството си. Ако всичко това е валидно днес, със сигурност е било валидно и при окупацията на Гърция по време на Втората световна война, и  особено тогава, когато и най-малкото действие е можело да доведе до разстрел.

Сутрин, в централен хотел на Атина, преподавателят по военна и дипломатическа история Андреас Геролиматос от Университета „Саймън Фрейзър“ във Ванкувър, е подготвил лекцията си, изнесена неотдавна в Колежа Deree, чиято тема е неговото проучване и книга «Сенчестата война: Разузнаването в окупирана Гърция, 1941-1944» (все още не е преведена на гръцки). Усмихвайки се многозначително той повтаря основните правила на шпионирането.

На безукорен гръцки език (а живее от 6-годишен в Канада и днес е директор на Центъра за гръцки език „Ставрос Ниархос“) Андреас Геролиматос разказва за шпионите увлекателно невероятни истории, гафове, героични постъпки, несполуки, на фона на една прелюдия към Студената война и времето, когато са поставени първите основи на последвалата Гражданска война в Гърция (1946-1949).

Да минем обаче направо на въпроса, като очертаем почти кинематографичната обстановка: Първо, от 1941 до 1944 лъвският пай на разузнавателната дейност в окупирана Гърция принадлежи на англичаните. Емблематичен момент е отвличането на генерал Хайнрих Крайпе през 1944 на остров Крит, с участието на местни активисти от съпротивата, британски командоси и естествено, писателя, тогава майор Патрик Лий Фермър.

Отвлеченият генерал Хайнрих Крайпе (в средата)

Усилията на британците се засилват по време на управлението на Йоанис Метаксас (1936-1941), тъй като те нямат представа дали диктаторът, дошъл на власт на 4 август 1936, ще подкрепи или ще се противопостави на зараждащия се нацизъм.

По това време посолството търси контакти и писателката Ели Пападимитриу осъществява връзка с незаконната по това време Гръцка комунистическа партия, до започването на гръцко-италианската война. Контактите на англичаните с Гръцката комунистическа партия продължават и по времето, когато секретар на партията е Йоргос Сиандос.

През 1940 по заповед на Уинстън Чърчил е създадена британската разузнавателна служба – Управление за специални операции (Special Οperations Executive), с която започват да сътрудничат мнозина гърци.

«Тук запомнете две имена: Герасимос Алексатос, бивш контрабандист, който под псевдонима Одисеас осъществява връзката с британците. Второто име е на генерал Еврипидис Бакирдзис, участвал в  антимонархическото движение от 1935, който под псевдонима Прометей е развивал дейност и е бил връзката с Близкия Изток», посочва преподавателят Андреас Геролиматос, и допълва: «Това, което подтиква мнозина гърци да сътрудничат на тайните служби на Великобритания, е фактът, че били свикнали да помагат на англичаните да избягат от Гърция. В това начинание се включили мнозина представители на средната класа по онова време, бих казал, че на първата линия на английското разузнаване са били бившите състоятелни слоеве от населението». Трябва да се имат предвид също така и противоречията съществували вътре в британското разузнаване, както и кошмара на нацистката окупация в Гърция, за да стане ясно колко сложна е била обстановката по онова време.

Така например през 1942 гонен от германците Еврипидис Бакирдзис избягва от Гърция, и предава безжичния си телеграф на младия офицер от флота Куцоянопулос, под псевдонима Прометей 2. Междувременно Герасимос Алексатос се свързва с Андреас Дзимас от Гръцката комунистическа партия. За да не стане някакво объркване: широкият антифашистки фронт, наложен от СССР, узаконява и Гръцката комунистическа партия, така че тя осъществява контакти в рамките на съюзи против нацизма. «Не искаме да кажем, че Гръцката комунистическа партия е била купена от англичаните, в никакъв случай. Англичаните са плащали поради чисто практически причини: положението е било ужасно, народът е гладувал, толкова зле са били нещата по време на окупацията и за шпионите».

Интересно е да знаем как по това време, в първите години на войната, човек е можел да стане шпионин на англичаните: «Ако някой е искал да прави разузнавателен отряд, изпращал представител в Близкия изток», казва Андреас Геролиматос. Каква обаче е била работата на един шпионин по онова време? «Предаване на информация по безжичния телеграф за преминаване на вражески кораби. И разбира се, саботажите», добавя историкът, който в своето проучване е имал възможността да вземе интервюта от английски шпиони ветерани, да говори пред аудитория в Оксфорд, пълна с такива (и горди, но и безмълвни за съпротивителната си дейност), и да опознае отблизо Крис Удхаус, ръководител на британската съюзническа мисия в Гърция.

Наполеон Зервас (вляво) и Крис Удхаус (вдясно), ръководител на британската съюзническа мисия в Гърция.