Галерия

1

От друга страна, когато съм там аз се чувствам много смирена и много свободна. Може би затова ми е по-лесно да пиша за темите, които ме вълнуват. Във всекидневието си  се опитваме твърде много да държим нещата в свои ръце и да контролираме всичко, което се случва около нас. Когато попаднеш на едно място, където виждаш толкова много красота, море и природа, разбираш, че цялата тази дребнавост и опит за дребнав контрол са толкова преходни и ще си отидат заедно с нас. А тези прекрасни неща ще останат и след нас.

Освен това цялата тази патриархална атмосфера, на която съм била свидетел там, това много достойно женствено поведение на жените на мен много ми харесва. Аз не познавам Гърция добре, но поне в този район го виждам много силно изразено. Там дори изпитвам една носталгия към това, че в крайна сметка семействата могат да бъдат много по-сплотени, хората могат да бъдат много по-дружелюбни, жените могат да бъдат много повече ценени.

Може би много от тези неща са просто мои мисли, аз съм пасивна в ролята си на наблюдател, но така или иначе това си представям, когато гледам как живеят хората там.

Каква е вашата работа и доколко е свързана с писателската дейност?

Работя в областта на рекламата. По принцип съм пишещ човек. В годините, през които работя съм писала какво ли не. Но да пишеш за себе си или дори за един читател е нещо съвсем различно, защото в това няма нищо комерсиално, трябва да си изключително откровен и тогава отговорността е много по-голяма.

Всъщност, когато пишех книгата и през ум не ми е минавало, че тя ще излезе. Наистина правех това изцяло за мое удоволствие, но пък работата ми в рекламата ме е научила да съм много прецизна към изказа, към това да не губиш времето на хората с много приказки, към детайла, към това, че човек трябва да види картината дори от второто изречение и затова бях много критична към себе си. Казвах си, че трябва да направя това с цялата си душа, сърце и старание и никой или много тесен кръг от приятели ще го прочетат. Всъщност, именно част от близките ми приятели бяха една от причините да се реша да издам книгата, защото реагираха много позитивно.

Това, което мога да кажа за книгата е, че пишейки съм била изключително честна. С това имам предвид, че възприемах всяка форма на маниерничене като светотатство над това, което правех. Защото, когато човек седне и работи и наистина прави нещо за себе си, не трябва да се превзема, трябва да бъде честен.