Галерия

1

Дарио Фо се среща с Мария Калас, когато е студент на 20 и няколко години. Тя е малко по-голяма от него и го омайва като жена, но най-вече като певица.

Времето тече и в един момент 88-годишният вече италиански драматург и носител на Нобелова награда за литература решава да разкаже живота на легендарната певица, която оставя тежка следа в оперното изкуство през 20-ти век, „така, както никой не е успял до днес”.

Книгата със заглавие „Една забравена Калас”, която е написал с покойната си вече съпруга Франка Раме наскоро се превърна в театрална пиеса и премиерата й се очаква на 28 ноември в театър „Arcimboldi” в Милано. Дарио Фо е един от основните участници в представлението заедно с постоянните си сътрудници Сара Белонти, Роберта ди Стефано и Джакопо Чербо.

Първоначално премиерата е трябвало да се състои през лятото на 2013 на „Арената” във Верона, където Мария Калас е направила италианския си дебют в операта „Джоконда” на Амилкаре Понкиели под диригентството на Тулио Серафин. Внезапната смърт на Франка Раме, която е трябвало да изпълни ролята на легендарното сопрано обаче отложила представлението с повече от година.

Идеята за книгата възникнала по време на разговор на Дарио Фо с една от неговите сътрудници. Тя му разказала с ентусиазъм за лекция на писателя Алесандро Барико в Рим за революцията, която оперната дива е внесла в лиричния театър. „Аз ще ти разкажа истинската история на Калас. Тази, която никой не се осмелява да разкаже”, казал Фо на сътрудничката си. И така започнало всичко.

Книгата – пиеса представя цялостния живот на родената през 1923 в Ню Йорк гръцка оперна певица. От триумфа до забравата, от блясъка на сцената до живота извън нея, Фо и Раме са написали текст с три роли,  в който Калас разказва от първо лице своя жизнен път, без да липсват иронията и сарказмът, който понякога достига до гротеск. Годините в Атина и първите й стъпки в пеенето, легендарната си метаморфоза в символ на шик и добър вкус, упадъка през последните години от живота й, както и размирната й връзка с Аристотел Онасис са само някои от основните теми в труда на Фо и Раме. В пиесата се представят също и срещите на Калас с хората, които влияят решително на нейната кариера – първите й учителки по пеене, нейният съпруг и мениджър Джовани Батиста Менегини и Лукино Виконти, от когото е научила много неща за сценичното изкуство. Колкото до музиката, в пиесата ще звучат студийни записи на Мария Калас, които бяха преработени и преиздадени наскоро от компанията Warner Classics.

Дарио Фо е срещнал Мария Калас по време на следването си в миланската академия Brera, в която се върнал след войната. Той и състудентите му изкарвали по една малка заплата, като работели в ателиетата за декори на прочутата опера „Ла Скала”. Един ден, докато работели върху една конструкция, чието изработване изисквало особено внимание, тъй като се намирала на опасно за преминаващите хора място, погледът на бъдещия драматург- нобелист бил привлечен от една впечатлителна млада жена, която преминавала бавно през сцената. Обезпокоен, Фо извикал: „Спри! Опасно е да минаваш през сцената сега. Къде отиваш? Не виждаш ли, че от покрива падат парчета метал? Искаш да се нараниш ли?”.

Калас му отговорила спокойно, че отива към предната част на сцената, където е щяла да се проведе репетицията. Изведнъж се появил един от техниците на театъра, който й казал: „Не се безпокойте, г-жо Калас, аз ще поема нещата”. Той хванал певицата за ръка и откривайки път, я отвел до желаното от нея място. В следващия момент Дарио Фо и колегите му чули пеенето й. Той разказва: „Тогава всички ни спряхме отведнъж работа и седнахме на стълбите и на каквато друга хоризонтална повърхност имаше, за да я чуем. Приближихме се към предната част на сцената, като внимавахме да не ни усети. Някъде там, съвсем наблизо, я слушахме омагьосани да пее прочутата ария „Casta Diva” от операта “Норма” на Белини. В края не можахме да се сдържим и започнахме да ръкопляскаме неудържимо. Така директорът на сцената разбра за нашето присъствие там и ни каза: „Това, което правите не е хубаво, музикални воайори такива. Едно такова сопрано не трябва да се слуша скришом”.