Галерия

1

Нова впечатлителна мозайка, но този път на пода на римска баня откриха гръцки археолози по време на разкопки край град Дидимотихо в Североизточна Гърция, наречен Плотинопол в римските времена.

До момента са разкрити картините върху 90 кв.м. от общата площ от 140 кв.м., която заема мозайката. Археолозите определят изобразените върху нея морски и митични същества много необичайни за конкретния регион.

В дясната част на централната сцена са изобразени ихтиокентаври, делфини, Нереиди (морски нимфи в древногръцката митология), както и младият Еврос –син на тракийския цар Касандър, чието име носи днес частта от река Марица, която преминава през Гърция.

В средата на мозайката са представени морж и двама Ероси. Единият от мъжете държи юздите на моржа, а другият подпира главата си, като тялото му се намира в стойка „мислител”. „Това е една грандиозна композиция, която при цялостното си разкриване ще ни представи една „морска трупа”, състояща се от делфини, купидончета, Нереидите, които яздят митични морски същества, като ихтиокентаври и коне. Подобни теми се срещат в композиции, открити в региона на Остия в Италия, както и в къщата с червени колони в Тунис”, разказва пред вестник „Етнос” археологът от регионалната служба за праисторически и класически древни открития Матеос Куцуманис.

В западната част на мозайката са открити също геометрични мотиви, единият от които е „кубът на Соломон”, изпълнен с меандри, а в долната част са обособени две части, украсени с птици и природни мотиви.

Цялата мозайка е изработена с парченца от стъкло. Рамката й изобразява бръшлянови листа и спирали от растения, които подсказват наличието на култ към бог Дионис. „Най-сериозният проблем, който забави пълното разкриване на мозайката е наличието на стени. На различни места открихме дебели стени, които вероятно показват как е било използвано помещението в по-късен период от време. Премахнатите до момента стени бяха поставени върху мозайката и това е добре, защото можем да ги отстраним. Но ако в даден момент попаднем на някоя заземена стена, тя ще е унищожила част от това голямо откритие”, казва още археологът.

Мозайката датира от втората половина на 2-и век и началото на 3-и век след Христа и принадлежи към баните тип „триклиниум”, състоящи се от банкетно помещение с три легла. В хода на разкопките археолозите все повече се убеждават, че банята е била публична, а не част от богата къща. Стените, както и четири каменни колела, мотики и копия, които бяха открити тази година показват, че в ранната християнска епоха (4-5 век) помещението е функционирало като работилница за керамика.

Сградата е била използвана непрекъснато до 7 век, за което свидетелства открита монета, изсечена по време на управлението на император Фока (602 – 610 г.). През последните векове тя е западнала, а в последствие и изоставена, както и целият град Плотинопол. Не е изключено в определен момент банята да е била използвана и като склад за съхранение на зърно в огромни делви.

Плотинопол е бил римски град, основан от император Траян, който му дал името на съпругата си Плотина. Той се е намирал на североизток от съвременния град Дидимотихо, на хълма Света Петра, където през 1965 и по време на строежа на окопи, войници са открили златен бюст на римския император Септимий Север, управлявал в периода 193 – 211 след Христа.