Галерия

1

Националният музей за съвременно изкуство в бившата фабрика Фикс е своя финален етап. Директорката Анна Кафеци прави една обиколка на сградата, която бързо се превръща в бижу, за читателите на вестник „Вима”.

На фасадата на сградата към улица Калироис работниците са поставили големи  каменни плочи. Ще я покрият цялата, като една възстановка на  река Илисос, която тече дълбоко под повърхността. В една част с дължина 80 метра, водата ще пада  от 5 метра височина по перпендикулярната стена, оформена като своеобразен баркод с инициалите на музея.

Преди около година едва бяха започнали да разрушават стените и да поставят колони. Сега може да се стигне навсякъде – до залите за постоянни експозиции, амфитеатъра, библиотеката, офисите, и до последния етаж, където ще бъде ресторантът. От там Атина изглежда дори красива. Усмивката на директорката Анна Кафеци  е същата. Тя е доволна, защото е определена датата на завършване на музея- през октомври, а довършителните работи ще приключат до март 2014, когато музеят ще бъде открит.

 Остров на изкуството между улиците Калироис и Сингру, там където от десетилетия стоеше затворената сграда на изоставената фабрика – това ще е музеят. Госпожа Кафеци изброява предимствата му – в центъра на Атина, удобния транспорт, площта му от 20 000 кв.м., обединените пространства във вътрешността, които имат различна височина – от 9,5 до 4.5 метра.

  Създаването

Работниците се изкачват по фасадата на сградата към Сингру и завършват поставянето на  алуминий и огледални стъкла –един изключителен архитектурен елемент, който предлага прозрачност пренасяйки светлината към вътрешността. „Това би могло да се използва вътре за подчертаването на елементите от дизайна, а и не само това” казва Кафеци. „В тази сграда съм крачила, живяла съм тук, била съм тук в съзнанието си. Сега обаче, когато е действителност, ми идват нови идеи. Самото пространство ги ражда и ще има големи промени в първоначалния план” допълва тя. Годините са родили и големи очаквания за музея, понякога даже преувеличени. Но той трябва да се подчини на собствения си план и собствените си правила.

„Този музей не е училище, това е едно място, което крие в себе си мисъл и знание. Ще го посещават активни граждани, но и той ще създава активни граждани” отбелязва директорката. Тази идея ще ръководи и цялата експозиция, която ще е насочена към произведенията и основното правило ще е  събеседването на произведенията едно с друго, създавайки по този начин неочаквани съжителства, без географски, възрастови или етнически предразсъдъци.

„Постоянната експозиция няма да е хронологична, няма да е енциклопедична, нито образователна в тесния смисъл. Ако трябва да я нарека с една фраза, бих казала, че става въпрос за една естетическа топография на човешкото положение с неговите светлосенки. Това е публичен диалог на произведенията и мрежа от нови творчески връзки, които, ако се родят, музеят ще е постигнал успех. Това е голямата цел” заявява госпожа Кафеци.

Един такъв диалог може да се роди на четвъртия етаж между автобиографичното произведение на Иля Кабакоф „Корабът на моя живот”  и една също автобиографична композиция на Хатзимихалис „Прекъснатият път”.Строгата творба на Янис Кунелис ще си събеседва с естетизма на произведението на Кутлук Атаман за 90те имена на Бог в Корана.

С повече от 900 произведения разполага в момента Музеят на съвременното изкуство. Мона Хатум, Алан Секула, Емил Засир, Кендъл Гирс, Гари Хил, Бил Виола са само някои от чуждите артисти, чиито творби ще бъдат представени. Представени  са и много гръцки творци – Балка, Биа Даву, Кесанли, Власис Каниарис, Цоклис, Нина Папаконстантину, Костис Велонис, Георгиос Дривас.

За завършването на музея има още много да се прави. Откриването му ще съвпадне с гръцкото председателство на ЕС и това ще е един добър повод за представянето му в международен план. Както казва Анна Кафеци, която осем години се бори да дойде този момент „от значение е, когато някой влезе в музея да си тръгва „оставайки”.

Вътрешният път на изкуството

От главния вход на музея (има и втори откъм метрото и товарен вход) посетителят ще влиза в голямо фоайе с каса и гардероб в ляво и информация в дясно. За тях е малката зала за периодични изложби с площ 600 кв.м. В дълбочината са спомагателните пространства и кафетерията. От тук тръгват деветте асансьори, а има и 12 вътрешни и външни ескалатори. В средната част се намират образователните зали, малък амфитеатър с 90 места и офисите, а на следващите етажи ще са постоянните експозиции. Информационни офиси ще има на всеки етаж, от  тях посетителят може да получава информация за историята на изкуството, биографията и произведенията на твореца. Има библиотека, даваща достъп до всичко оптико-акустични произведения на музея, които са дигитализирани. Посетителят може да гледа всеки от десетте монитори, седнал удобно и да избере произведение, да се свърже с други бази данни на музеи и центрове по изкуствата. Тук ще е и работилницата за нови технологии, където студенти и творци ще могат да създават нови творби.