Галерия

1

Седмици преди полуфинала на Евровизия представителката на българското участие в Евровизия Елица Тодорова пристигна в Атина, за да представи песента “Само шампиони”. Усмихната и готова да покори сърцата на гръцките фенове за втори път, Елица разказа пред GRReporter от къде е почерпила вдъхновение за новата си песен, която изпълнява с музикалния си партньор и легендарен барабанист Стоян Янкулов (Стунджи).

Отново си в Атина, как се чувстваш?

Имам честа за втори път да представям България в конкурса Евровизия. През 2007 година заедно със Стоил Янкулов представихме страната ни с песента “Вода”. Тогава изключително много хора гласуваха за нашата песен. Получихме мощна подкрепа не само от българи, но и от чужденци. Достигнахме пето място с нея и оттогава досега този резултат на конкурса не е подобрен.

Чувствам се сякаш се явявам на Олимпиада. Първият път достигнахме добър резултат. Сега трябва не само да защитим позициите си, но и да ги подобрим.

Това притеснява ли те?

Не мога да кажа, че ме притеснява. За мен беше мечта отново да представя България на Евровизия. Когато минаха една-две години от предишното ни участие, казах на Стоян: “Имам чувството, че можем да спечелим Евровизия и много бих се радвала, ако пак се отвори възможност да представим страната”. Мина малко време и БНТ ни поканиха. 

За нас това е голяма чест и отговорност. Сега всички очакват не само да преминем полуфиналите, а да подобрим петото си място. Затова не се ангажирам с никакви прогнози. Моето вътрешно усещане е, че имаме силата и подготовката и достатъчно силна подкрепа и любов от нашите фенове, за да представим България до една достойна позиция.

Излъчваш изключително силен позитивизъм. Заредена си с много положителна енергия. От къде я черпиш?

Защото съм влюбена (смее се). По принцип не обсъждам публично личния си живот. Това са много съкровенни чувства и ги пазя за себе си и за човека, на който държа, но има една специална личност, която ме прави много щастлива по много различни, изненадващи начини. Мисля, че всяка жена, която се радва на достатъчно мъжко внимание, се радва, когато може да бъде изненадвана по необичайни начини. Това ми дава сила и вяра, че наистина мога да предам това на публиката ни. Не само на тези, които вече сме спечелили, но и на тези, които предстои да ни видят за първи път. Надявам се да им предам любовта, която чувствам и да ги заразя с моята усмивка.

Това означава, че изпълнението ти е заредено с особена емоционалност, почерпена от много лични моменти. Така ли е?

Нещата понякога сами се нареждат на място. Когато човек следва мечтите си и вярва в тях, нещата се случват. Винаги има трудности, което е в основата и на песента ни. Тя е посветена не само на спортистите и олимпийците, с които всички ние много се гордеем. 

Щастлива съм, че съм имала възможността да се срещна лично с Кубрат Пулев, Станка Златева, Ивет Лалова, златните момичета на България. Докоснала съм се до всеки един персонално и те ми предадоха частица от олимпийския си дух. Смятам, че музикантите и спортистите са тези, които могат да вдъхнат кураж на целия ни народ и да гo накарат да се движат с по-високо вдигнати глави.

Разкажи ни малко повече за песента. “Само шампиони” не е обичайно заглавие за конкурсна песен в Евровизия. Смесили сте традиционното народно звучене с хаус ритъм. Какво искате да кажете с нея и за кой е предназначена?

Първото заглавие на песента беше “Българи шампиони”. Във видео клипа исках да покажем всички българи, които са ме вдъхновили – от спортисти, музиканти, параолимпийците, които са символ на силния дух до децата, които ни представят на състезания по математика, шахмат и носят успехи. Имаме много примери, с които можем да се гордеем.

Иска ми се да се чува и да се говори повече за тези хора. За малките деца, които се стараят и постигат много. Тези, които се занимават с балет, с музика или със спорт. От сега усещам, че много от тях са бъдещи шампиони. Оказа се, че една триминутна песен е много кратко време, за да покажем всички тези таланти, с които разполагаме. Не на последно място мога да кажа, че и самотната майка с три деца е също шампион. Говоря за хората, които изпитват сериозни трудности, но продължават да се борят. Искат да намерят начин да продължат напред и не се отказват. Това са шампионите по дух.

Какво ти е посланието към гръцките ви фенове?

Искам да се обърна към всички, които имат любим спортист, фаворит или спортуват за здраве, или носят по някакъв начин носи спортния дух в себе си да помогнат на българското участие с един sms. Обръщам се към спортната гилдия също и ги приканвам да ни подкрепят.

Където и да пътувам, когато спомена, че съм от България винаги чувам имената на Стоичков или Бербатов. Те се свързват с положителните постижения на България. Затова смятам, че подкрепата  на спортните феновете също може да ни помогне да спечелим още гласове.

Конкретно в Гърция искам да призова всички почитатели на футболиста Йоргос Карагунис и баскетболистите Димитрис Диамандидис и Василис Спанулис да подкрепят българската песен. Ако успеем да получим 12 точки на Евровизия, аз ще дойда да подгрея с моите барабани вашите мачове на следващото първенство.

Ти си фина жена. Барабаните са доста тежък, дори варварски инструмент. Как се справяш с него?

Вчера, преди да тръгнем за Гърция гледах снимки на Лили Иванова. На тях тя е с къси панталонки и се виждат съвършени, изваяни крака като на статуетка. Това, което си помислих докато гледах тези снимки е колко силна жена е тя и каква сила на духа има. Никога не съдя хората по външната им обвивка. Душата е тази, която излиза на преден план за мен. Красотата на мислите на един човек и добронамереността са от значение.

Не беше ли предизвикателство за теб да запазиш женствеността си докато свириш на тези големи барабани, които виждаме във видео клипа?

Сравнявам свиренето на барабани с бокса или с каратето. Барабаните са боен инструмент. Не са като арфата, например. Процесът за подготовка е като на спортист. Хващаш една фигура и я въртиш с часове. Така както боксьорите загряват – скачат на въже 30 минути, след това имат силова програма, след това по-лека програма. Изгледала съм много тренировки на спортисти и мисля, че барабаните са един много спортсменски инструмент.

Освен това гласът изисква да се наспал добре, което помага той да има цвят и да използваш най-високите си тонове, за да си в брилянтна форма. Второ, да свириш и да пееш едновременно е голямо предизвикателство. Бързите ритми учестяват пулса на сърцето. Тогава пеенето е като да тичаш и да пееш бавна мелодия. Затова трябва изключително добре да владееш тялото, духа и ума си, за да постигнеш най-добър възможен резултат. Когато има екстремни ситуации, когато вадиш палките, прибират се, взима се микрофона се репетира като вид хореография. С големите барабани, на които свиря от година (Олимпийския барабан и Дървото на живота) е още по-трудно. На тях се свири с изправени ръце и там натоварването е още по-голямо.

Какво ще видим на Евровизия?

Подготвяме няколко изненади, но все още сме в репетиционен процес и със Стоян изчистваме детайли. Имаме три беквокалистки, които са от формация “Драгостин фолк” и един млад изпълнител, в който виждам голям потенциал. Казва се Венци Чанов . Надявам се, освен да развие таланта си да остане земен, защото когато си млад голямата сцена може лесно да те накара да литнеш. В него виждам заряда, който аз имах преди 10 години, когато бях на неговите години. Той много бързо възприема това, което му казвам и показвам.

Както казах, подготвяме няколко изненади, но най-голямата е един барабан, за който си мечтая вече повече от година. Много държа като излизаме на толкова големи участия да сме уникални. Европейската публика ни познава вече с “Вода”. Те знаят, че можем да пеем и да свирим на барабани. Сега ще видят нещо повече от това, което знаят за нас.

Как върви промоционалния тур за Евровизия 2013 досега?

Бяхме в Холандия. Изпяхме “Само шампиони” в Амстердам. По същото време Стоян беше в Брюксел. Сега по време на посещението ми в Атина, той е в Сибир. Умишлено сме се разделили на две, за да може да обхванем повече държави и песента да придобие по-широка известност докато дойде време за конкурса. Наистина вярвам, че трудът ни ще бъде отплатен, защото много силно сме се отдали. Аз лично се готвя много повече за тази Евровизия, отколкото за предишната, защото смятам, че българския народ има нужда от събития, които повдигат духа ни като нация. Да се чува за България с добро, в името на малките спортисти и новото поколение, в което виждам страхотен заряд и потенциал.

Какво мислиш за тазгодишната песен на Гърция на Koza Mostra?

Гърция по принцип се слави с красивите си гласове. Харесвам много Ана Виси, Елена Папаризу, имам много гръцки музиканти, които са ми приятели. Никос Толиатос е един от тях, който е най-добрият гръцки барабанист. С него свирихме 2004 на Олимпиадата под Акропола. Тук хората са музиканти в душата си. Пеят за любов и музиката им винаги се отличава с по-романтични послания. Не знам дали е от климата и митологията им, които са пропити в съзнанието и манталитета на хората тук, но има някаква магия в гръцката песен. Традиционно гърците се класират на добри места в Евровизия и смятам, че и тази година ще е така.

Какво смяташ за родната музикална сцена. Твоите песни имат пряка връзка с традицията и с народната песен в България, но е облечена в модерния дух на новото време. Разкажи ни как смяташ, че трябва да се развие българската музикална сцена според теб?

Основното, което най-много липсва у нас, за да изплуват талантите е мениджмънта. Не говоря просто да бъдат забелязани, а да им се даде възможност да изплуват, да имат успешна кариера и да извървят успешно своя творчески път. Липсват ни мениджъри, които да обгрижват артиста за всички детайли около него, за да може той да мисли главно за гласовата си форма, да е достатъчно отпочинал, да може да се отдаде на трептенията и вибрациите на творческия процес. В момента, ние певците се грижим за много от тези детайли и това отнема от времето и концентрацията ни.

Смяташ ли, че чалгата в България има по-добър мениджмънт от поп музиката, щом така процъфтява в последните години?

Явно, да. Тази схема очевидно работи. Излизат много по-качествени и красиви видео клипове, с красиви и по-смислени текстове. Можем да кажем, че чалгата претърпя една метаморфоза. Това не означава, че не мога да поканя, която и да е колежка от тази сцена, за да направим едно своеобразно надпяване на живо с две палки в ръка.

В кръга на шегата всичко това. Истината е, че моята професия е малко бойна с барабани и с палки в ръка и аз винаги съм готова за един импровизиран музикален дуел.

Не забравяйте, че всеки от нас е шампион в душите на тези, които го обичат и подкрепят. Те са с нас в най-важните моменти и изпълват душите ни с любов и светлина.