Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Европейският Юг фалира финансово, Изтокът е в политически фалит

24 Декември 2013 / 11:12:34  Анастасия Балездрова
9298 прочитания

Доколкото си спомням, в последните европейски избори  през 2009 година избирателната активност беше исторически най-ниската – 43 на сто, при 45,47 на сто през 2004 година и 61,99 на сто при първите европейски избори през 1979. Ако човек погледне графиката на избирателната активност, вижда трайно спадащ интерес към Европа у европейците. И тенденцията не може да се обясни само с кризи, защото продължава и в икономически добри години. Известни са обясненията за отдалечеността на ЕС от обикновените хора, за бюрократизма на Брюксел, за „дървения” му, неразбираем език, за безсърдечието на еврочиновника и откъснатостта му от реалния живот. Те имат основания. Но това е лесно видимата, популистката, страна на нещата.

Скритата им страна е, че тази Европа, от която сме недоволни, е създадена от държавите-членки и всичките й слабости и недовършености отразяват техни егоистични интереси. Недостатъците на ЕС много често са проекции на краткосрочни вътрешнополитически съображения в държавите-членки. Най-пресният пример е споразумението на финансовите министри за общия механизъм за преструктуриране на банки в несъстоятелност. Европейският парламент с право е настръхнал срещу него, защото схемата за разрешаване на банкови кризи е прекалено усложнена. И е ясно, че това е под диктата на главния платец в еврозоната - Германия. За да са спокойни германските избиратели, че няма да плащат за банкови фалити в други страни от ЕС.

Често сме свидетели как националните лидери леят щедро думи в подкрепа на Европа, когато дойдат в Брюксел, а когато се завърнат у дома, се оправдават с нея за вътрешните си неблагополучия. Типичен и жалък пример за това е британският премиер Дейвид Камерън, който се опитва да си вдигне рейтинга, като обещава на британците да ги опази от въображаемо българо-румънско нашествие, след като отворят трудовия си пазар на 1 януари. Жалко, безпомощно, популистко поведение за един консерватор. 

Такива неща деморализират и отблъскват. Как хората да вярват в Европа, когато лидерите им не го правят?

Българските министри умират да дойдат в Брюксел, да застанат пред камерите и да обявят тържествено, че имали еди-какви си разговори и в тях „защитили националния интерес”. От кого? От Барозу? Сякаш Европа е някаква чужда сила. Сякаш това не е нашият съюз.  Сякаш тя е някаква колониална метрополия, към която сме се присъединили зорлем, а не доброволно. Същите тези политици, когато влязат в предизборна кампания, най-безсрамно ще се закичат с европейски етикети. И всичко, което обещават на избирателите си, ще е „евро-еди-какво си”. Вие очаквате ли при такава тенденция, участието в европейските избори да се повишава? Хората не излизат да гласуват, когато разбират, че става дума за „бла-бла”. Ако искаме европеецът да вярва в Европа, не бива да подценяваме неговата интелигентност и наблюдателност. Така наречените „обикновени хора” виждат и разбират. Фалшът ги отвращава.

Ниската избирателна активност облагодетелства най-вече популистките партии, които имат твърди и мобилизирани електорати. Така беше на предишните избори, така се очаква да стане и на предстоящите.

Какви са шансовете на европейските социалисти да задържат водещата си роля в Европейския парламент, имайки за лидер Сергей Станишев, който поне в България е символ на корупцията, връзките на властта с престъпни интереси и стария тоталитарен строй?

Не мисля, че шансовете на европейските социалисти на изборите зависят от Сергей Станишев. Той продължава да е неизвестна и безинтересна фигура в Европа. И дума не може да става за сравнение с предшественика му - датчанина Пол Нируп Расмусен. Социалистите нямат водеща роля в този Европейски парламент. Те са втората по големина политическа група в него. Имат шанс да станат първата след европейските избори през май 2014 г., но той не се дължи на Станишев, а на тежките социални последствия от кризата. За досегашния мандат на Станишев Европа дори не успя да научи за него, камо ли да го запомни с някакво лидерство. Интересът на международните медии към него е мисроскопичен. Той няма какво да каже на европейците извън левите клишета, нито пък нещо в Европа зависи от него.

Истинското лице на Партията на европейските социалисти (ПЕС) сега е германецът Мартин Шулц, председател на Европейския парламент. Той е кандидатът на тази партия да оглави следващата Европейска комисия. Преди две години Шулц подкрепи кандидатурата на Станишев за лидер на ПЕС, включително заради това, че той е млад лидер от новоприета страна-членка. Опасявам се, че Станишев не използва нито за себе си, нито за България шанса да оглавява европейска политическа сила. Той остана безличен председател с обслужващи спрямо кандидатурата на Шулц функции. 

Категории: Политика европейски парламент политически крайности бежанци миграция избори България Сергей Станишев Атака Реформаторски блок Веселин Желев
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus