Галерия

1

Все повече социалистически евродепутати обаче се опасяват, че Станишев, вместо да помогне на тази кандидатура, може да й попречи. Най-големият им страх беше заради зависимостта на българския парламент и на създаденото в него правителство от крайните националисти от Атака, заради откритата антиевропейска реторика на тази партия. Шокира ги предложението Делян Пеевски да оглави ДАНС и връщането на бивши кадри на Държавна сигурност в управлението. Не по-малко компрометиращо беше, когато 59 депутати от БСП гласуваха за предложението на Атака да бъде продължен мораториумът върху продажбите на земя на граждани от други държави-членки на ЕС. Това решение е антиконституционно и в нарушение на договора на България за присъединяване към ЕС. Дори ДПС, коалиционният партньор на БСП, се обяви против него и го оспори в Конституционния съд. От него Европа видя, каква партия води Станишев. Тя само има претенции да е европейска, но в значителна своя част остава вкопчена в миналото си. Чувал съм и че европейските социалисти с тих ужас гледат семейния бизнес на семейство Станишеви – по-точно фирмата за връзки с обществеността на съпругата му – Моника Йосифова. Всеки може да види на уебсайта й, че Министерският съвет, пет министерства и една държавна агенция са й клиенти. Държавата е клиент на съпругата на лидера на управляващата партия. Ако това не е клиентелизъм и конфликт на интереси, аз не знам какво е. Височайшата съпруга формира приходите си от вноските на данъкоплатците. Все едно, че сме някаква бананова република, управлявана като семейна фирма. И то - с участието на левия европейски лидер, който се бори за социална справедливост. Това е политическа карикатура. Да не говорим за офиса на Моника Йосифова в Брюксел, чиито клиенти се пазят в дълбока тайна. В предмета му на дейност в белгийския търговски регистър пише: „услуги, свързани с представителство и влияние, стратегически съвети”. Миналия четвъртък питах Ханес Свобода, председател на  групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, не го ли притесняват тези обстоятелства. Той ми отговори:  „Не коментирам семействата на партийните лидери”. След това декларира, че социалистите „през цялото време се борят срещу всякакъв вид корупция”. Това е цинично. Европейските социалисти постъпват също както постъпваше Европейската народна партия към безобразията на ГЕРБ у нас – пазят „своя негодник” в държавата-членка, защото идват избори и той трябва да им спечели гласове. Публичен факт е, че след кризата с Пеевски и „Атака”, Свобода написа остро критично писмо на Станишев, което обаче ПЕС потули. Ето, такова лицемерие убива доверието на европейците в Европа.

Един от най-сериозните проблеми в България и Гърция е големият наплив на бежанци и нелегални имигранти, който през последните месеци стана особено остър. Атина и София настояват, че решението му трябва да се вземе на европейско ниво. Как преценявате намеренията на администрацията в Брюксел?

Администрацията в Брюксел прави това, за което са й дали мандат държавите-членки и Европейският парламент. Тя обещава повече европейски фондове за справяне с бежанската вълна през новия програмен периода (2014-2020 г.). Те обаче не решават всичко. Засега на ниво държави-членки европейската солидарност със страните по южната граница на съюза остава преобладаващо декларативна. Почти никой не иска да приема бежанци от страните, където те първо стъпват на европейска територия. Известно е също, че крайната цел на тези хора обикновено не е бедният юг, а богатият север на Европа, чиито възможности да помага не са безкрайни.  

На последната среща на върха на ЕС на 19 и 20 декември 2013 година дискусията за миграцията и убежището беше отложена за юни догодина. Явно никой не иска да поема по-ясни ангажименти по този деликатен въпрос преди европейските избори. През това време той няма да се решава от само себе си, а ще се изостря. Решение на кризата в Сирия не се очертава. Дори там утре да подпишат мир, разрушенията са от исторически мащаб. И бежанският проблем ще съществува вероятно с години.  Ако обаче той дестабилизира някоя от съседните на Сирия страни (най-заплашен е Ливан) тогава вълната ще стане още по-голяма. Сирийската криза не е единствената. Различни кризи има в цяла Северна и Централна Африка. НАТО догодина се изтегля от Афганистан. В Ирак атентатите не спират. Израело-палестинските преговори са парализирани. Струва ми се, че трябва да живеем с очакването за бежанци.

Ясно е, че проблемите, които те създават са благодатни за споменатите по-напред екстремистки партии. Ако Европа не намери работещо решение, рискува южният й фланг да се превърне в санитарен пояс срещу преселението от Третия свят и да се задълбочат различията между него и благоденстващата част на континента.  

Каква е прогнозата ви за България за следващата година? Смятате ли, че ще се проведат предсрочни избори?

Ще има европейски избори. Ако питате за парламентарни, краткият отговор е, че не знам. От една страна висшите институции на държавната власт са тотално делегитимирани. Общественото доверие в правителството например е под 20 на сто. В такава ситуация предсрочните избори са най-здравословният избор за една демокрация. Днешните управляващи в България обаче не дават признаци, че доверието на обществото особено ги интересува. Това е напълно в политическата традиция на БСП. То напомня, че тя е приемница на една тоталитарна партия и че старите нагласи в нея още не са съвсем умрели.