Галерия

1

Правителството прави смешни опити да ободрява обществото с прогнози, че икономическият растеж догодина щял да се върне и прави още по-карикатурни коледни подаръци на избирателите, като намалява цените на тока с административен натиск върху енергийния регулатор и за сметка на задлъжняването на Националната електрическа компания. Фактурата за този вид управление обаче един ден ще дойде. Дори и да започне някакво слабо стопанско възстановяване, то едва ли ще намали недоволството на хората на фона на тоталната разруха и бедност. И най-вече – то няма да върне доверието, което това правителство безвъзвратно загуби. А доверието е основен ресурс на управлението.

Коалицията БСП-ДПС обаче ще стиска властта, докато може. Шансовете им да я удържат се увеличиха от това, че двама депутати напуснаха ГЕРБ. Предстоят гласувания в Народното събрание. Те ще покажат, дали това спасява управляващите от унизителната и компрометираща зависимост от „Атака”, от т.нар. „златен пръст” на Волен Сидеров, за да имат кворум в парламента и дали ще им помогне за мнозинство.

Вече го няма и уличният натиск. Протестите замряха, защото участниците в тях не намериха лидер, не успяха да създадат организация с ясна програма и цели. Но това не означава, че недоволството е изчезнало. Социологическите изследвания го потвърждават категорично. Някой нов гаф от рода на Пеевски може всеки момент спонтанно да го възпламени.

Важно е да се разбере характерът на това недоволство. То не е срещу определен вид политика. То е срещу политиката изобщо. Срещу политиката, каквато съществува в България – като параван на олигархията и корупцията. Това не е криза на едно правителство и на един парламент, а на политичския модел, на системата. Тя се нуждае от фундаментален „рестарт”.  Трябва изцяло нов обществен договор между партии и избиратели. Трябва „катарзис” и „дезинфекция” след него в институциите. Особено в следствието и прокуратурата трябва да се мине с хлорна вар, образно казано. Трябва действително деполитизирана администрация, назначавана с конкурс и с гаранции за стабилност. Трябват независими регулатори – в енергетиката, в съобщенията, в конкуренцията. Сегашните са карикатури. Трябва най-накрая някой да прекъсне кръвосмесителното съжителство между държавата (независимо кой я управлява), една банка и едни медии. 

Единствената избираема политическа сила, която заявява такива намерения, е Реформаторският блок. За съжаление, той е твърде слаб, за да ги осъществи.

Теоретично би могъл да го направи в коалиция с ГЕРБ, но това би бил морално и политически проблематичен съюз, ако ГЕРБ не се покае ясно за грешките през своето управление и не предприеме ясни действия, за да покаже на обществото, че ги е осъзнал. Да не забравяме, че ГЕРБ охотно се ползваше от услугите на онази банка и онази медийна група, които са в прословута симбиоза сега обслужват настоящата власт, която също обслужваха преди ГЕРБ. Да не забравяме, че при управлението на ГЕРБ полицията,  следствието и прокуратурата бяха използвани като политически „бухалки”.

Шансът за решение според мене е в това, че българската политика е силно персонализирана. Тя е политика на образи и личности, а не на идеи. Това означава, че ако определени водещи политици, намерят куража и отговорността да се оттеглят, поне временно на заден план, реформаторско мнозинство е възможно. Ако хората видят, че има реалистична алтернатива за промяна, те ще излязат пак на улиците и ще я поискат. Нека да си спомним Виденовата зима. Тогава БСП имаше мнозинство в парламента и спокойно можеше да състави ново правителство. Но не посмя, защото се уплаши от народния гняв.