Галерия

3

2

1

„Аз мисля, че цялата беда за Гърция и тези антиевропейски настроения, които са доминиращи в гръцкото общество се дължи на събитията в началото на 80-те години. Много е интересно да си спомним как Гърция влиза в Европейската общност. Бих казал, че това се случва по стечение на обстоятелствата, заради Студената война и по настояване на Константинос Караманлис. Но европейският дух никога не е успял да попие в обществото. По много нелепо стечение на обстоятелствата, след като Гърция вече си е осигурила включването в Европейската общност през 1981, хората гласуват за ПАСОК, въпреки антиевропейската реторика на партията. Тази чисто опортюнистична антиевропейска реторика на Андреас Папандреу до такава степен е промила мозъците на поне едно или две поколения гърци, че и до ден днешен е много силна. Докато крещи срещу Европа, Андреас Папандреу получава субсидии. Помня как негов лозунг беше „вън НАТОвските бази на смъртта”, но в същото време получаваше по 500 милиарда драхми като наем за всяка от тях. На практика той викаше срещу базите, за да увеличи наема. Това двойнствено отношение винаги е било в сила, много подсилено от Андреас Папандреу и духът все още витае в гръцкото общество. В продължение на години гръцкото общество имаше това отношение към Европа: Т.е. ние сме членове с всички права, които произтичат от това, но без задълженията и с протегната ръка, за да получат „това, което ни се полага”. На практика нищо не им се полага, но това беше разбирането. Това антиевропейско отношение е много силно в обществото и до днес.

Основният аргумент на Караманлис през 1979 е бил, че Гърция принадлежи на Запада. Тази историческа и стратегически много правилна, според мен фраза не е била възприета сериозно от гърците през изминалите над 30 години, откакто е била изречена. И до днес гръцкото общество инстиктивно е убедено, че Гърция принадлежи на гърците – също един от лозунгите на Андреас Папандреу от 80-те години.

През последните две тежки години това подсъзнателно мнение, че Гърция не принадлежи на Европа, а на гърците излезе на повърхността и обяснява в голяма степен днешните бурни страсти и жестоката конфронтация с Германия, европейците, Брюксел, с така наречените „тъпи франки”. Мнението ми е, че Андреас Папандреу отрови гърците със своята реторика и тази отрова се намира още във вените на обществото”.

Според Пламен Тончев антиевропеизмът в Гърция се базира също на културната и дори цивилизационната основа на хората. Исторически и географски страната действително се намира на кръстопът и се намира по-близо до арабския свят, отколкото до Франция и Холандия. „Това също предопределя отношението на гърците към живота изобщо, към Европа и смятам, че е фактор, който също трябва да бъде включен в дискусията”.

Приближаващите избори и техните вероятни резултати създават главоболия не само на партиите, но и на голяма част от обществото. Много от малките партии, които изникнаха напоследък печелят симпатиите на гласоподавателите и никой не се наема да направи прогноза за изхода от вота.

„Тенденциите, които се очертават са приблизителни и всичко почива на предположения. Една от тях е, че трудно ще има самостоятелно еднопартийно правителство. Второ, не е ясно дали двете основни партии ПАСОК и Нова демокрация ще успеят да съставят едно стабилно правителство, дори ако се разберат помежду си. Според мен единственото сигурно нещо, поне както се очертава в момента е, че ще има един разрив между политическата власт и обществото. Всички социологически проучвания сочат, че обществото е против програмата за стабилизация, затягането на коланите, болезнените мерки, които наистина са такива. Дори ако на ниво парламент и правителство има някакъв консенсус, че ще трябва да продължи изпълнението на оздравителната програма, ще има силна обществена съпротива. Това вече се прокрадва като опасение в медиите. Кредиторите също споделят страха си от следващия ден след изборите. Не е случайно, че те бяха против тези избори, но нямаше как да ги спрат. В края на краищата, това действително е въпрос на национален суверинитет. Предполагам, че след като видят резултатите от изборите на 6 май, ако наистина се проведат тогава ще се проведат ред съвещания за това каква трябва да бъде позицията на Европа и на Тройката спрямо Гърция и новото правителство. Предполагам, че ще има и задкулисен натиск по всякакви дипломатически канали за сформиране на правителство, което да подкрепя поне на думи изпълнението на програмата. Но всичко това е в сферата на предположенията. Мисля, че никой не е в състояние да каже нещо категорично. Раздробяването на политическия спектър също не помага. Какво ще е съотношението на силите в парламента никой не може да каже в момента. Приятели, които работят в агенции за измерване на общественото мнение споделят, че за пръв път от много години насам никой не е убеден за истинността и достоверността на данните, които представят”.