Галерия

3

2

1

Един от въпросите, който занимава много наблюдатели е защо някои малки партии, които имат подобни политически платформи не се обединяват в предизборни коалиции. Пламен Тончев обясни, че въпросът е особено актуален. „Аз не виждам кое е принципното и идеологическото различие между новопоявилите се леви формации Арма политон, Социален алианс и Демократичната Левица. Също не разбитам каква е принципната разлика между партията ЛАОС на Георгиос Карадзаферис и „Независимите гърци” на Панос Каменос. Преди малко чух по телевизията Карадзаферис да обявява Каменос в плагиатство. С ироничен тон публично му „благодари”, че е преписал неговата програма. По същия начин не мога да открия принципни различия между партията на Стефанс Манос, Драси и Демократичния алианс на Дора Бакояни. Проблемът е на личностна основа. Много често водачите не искат да отстъпят своите позиции. Въпреки че партиите на Карадзаферис и Каменос са сродни ми се струва немислимо Карадзаферис да отстъпи мястото си на Каменос. Подобна е ситуацията и между Стефанос Манос и Дора Бакояни, въпреки че точно в този случай има и една идеологическа конфронтация между чистите поддръжници на либерализма, каквито са хората от Драси и поддръжниците на Дора Бакояни. Те смятат, че може би трябва някак да смесят обещанията си с някакви примеси на лек популизъм. Днес тя казва много правилни неща, които обаче не казваше до преди две години. И това е много силен аргумент срещу нея от поддръжниците на Драси. Но на практика между тях също няма много големи различия и е въпрос на лидерство”.

Как обаче определя политологът ролята на медиите? Те обвиняват политиците, че не „казват истината на гражданите”, но дали представят реалността обективно?

„Водил съм безкрайни спорове с приятели журналисти за това дали е виновна кокошката или яйцето. Дали медиите опошлиха гръцкото общество или гръцкото общество иска пошли програми. Не зная дали мога да дам някакъя категоричен отговор, но като цяло нивото на медиите очевидно е много ниско. Каквато и да е причината за това, аз мога да се спра на резултата. А той е, че гръцкото общество, освен ниското си образователно ниво, заради слабите и пошли медии остава неинформирано за това какво се случва в света. Би следвало медиите да информират обществото за общите процеси на европейската интеграция. Преди две години бях в Утрехт, където останах изумен от това колко информирани са там хората за Гърция. Конкретно си говорихме за надбавките, които получаваха тук държавните служители. Моите събеседници бяха учудени не само от факта, че има такива надбавки, но и от техните смешни имена. Те знаеха всичко това от вестниците, които четяха. В Гърция и до днес има едно убеждение, че „Европа не ни разбира и не знае какво се случва тук”. Мисля, че европейците, особено през последните години, заради кризата в Гърция знаят невероятни подробности, които дори самите гърци може и да не знаят. Нека сега да се запитаме за обратното: Какво знаят гърците за Европа. Ако спрем един минувач и го питаме примерно за Дания, той сигурно ще знае, че нейната столица е Копенхаген, но нищо повече. Гърците са много неинформирани и медиите са много виновни за това. Представят невероятно некачествени програми, а не същността на нещата поне по европейските въпроси. Резултатът от това безотговорно отношение е, че голяма част от хората са убедени, че Международният валутен фонд е някакъв злодей, чиято мисия е да идва и да разруши страната и да я присъедини към Третия свят. Медиите не обясняват, че МВФ е една международна организация от рода на ООН, в която членуват около 180 страни. Те внасят в нея парични суми, осигурени от техните данъкоплатци и МВФ отпуска нисколихвени заеми от порядъка на 3 на сто. Пак заради тази ниска информираност много гърци са убедени, че страната им е втората Аржентина. Защо? Понеже са гледали един документален филм, прочели са една-две недостоверни статии в някой блог и са създали свое мнение по въпроса. Гръцките медии не предоставят възможността на хората да сравнят получената информация, за да си сформират мнение. Те са толкова елементарни и повърхностни, че вместо да информират гражданите, само подсилват тяхната неинформираност. Но това трябва да се разгледа заедно с общото ниско образование на гърците. Аз също съм учил тук и имам мнение за лошото състояние на гръцото образование. Може да има хиляди млади хора с университетски дипломи, но общо взето нито в училището, нито в университета гърците не се учат да черпят информация от различни източници, да сравняват, да си съставят собствено мнение и да съдят критично. Затова са и толкова зависими от всяка глупост, която може да им подаде телевизията. Ето това е отрицателната роля на медиите в Гърция”.