Галерия

3

2

1

От днес Гърция официално се намира в предизборен период. Политическата обстановка е по-нажежена от всякога. Новопоявили се партии се готвят да спечелят от недоволството на гражданите към основните до днес играчи ПАСОК и Нова демокрация. GRReporter се обърна за анализ към политолога Пламен Тончев, който следи отблизо процесите в гръцката политика и общество от десетилетия.

Той е завършил филология и впоследствие европеистика в Атинския Университет. Работил е като научен сътрудник на гръцки политици и като експерт към Европейската Комисия. Участвал е мисии на ЕС и ОССЕ по наблюдението на избори в Източна Европа и Азия. Автор е на ред научни статии и книги.

„Ключовата дума е раздробяването, фрагментацията на политическия спектър в Гърция. То очевидно е следствие на това, че цикълът, който започна през 1974 с учредяването на двете големи партии ПАСОК и Нова демокрация и узаконяването на Комунистическата партия явно приключва. Фактът, че според проучванията двете партии заедно събират едва около 35 на сто от предпочитанията на анкетираните не е случаен. Те явно са загубили социалната подкрепа, на която разчитаха и от която се ползваха в продължение на десетилетия. Разцепването им и появата на всички тези партийки и фракции около тях е закономерно явление. То не се дължи само на кризата през последните две години. Просто ПАСОК и Нова демокрация вече са остарели политически и идеологически и са на доизживяване.

Ако мисията на учредената през 1974 от тогавашния премиер Константинос Караманлис Нова демокрация е била да присъедини Гърция към Европейската общност, тя отдавна е изпълнена. Ако мисията на учредената през 1974 от Андреас Папандреу партия ПАСОК е била да даде шанс на Левицата да има достъп до образованието, здравеопазването и политическата власт, да си намери място на политическата сцена и онова, кето й се пада в обществото, тя също е изпълнена и преизпълнена.

Както би казал Антонио Грамши, „старото си отива, а новото още не се е появило”. Според мен Гърция в момента се намира точно на този етап. Т.е този цикъл вече е приключил но все още не е ясно дали новият цикъл се е появил и как ще изглежда”.

Политологът не е убеден, че двете управленчески до днес партии ще изчезнат напълно. Той смята, че дори и да запазят имената си, те трябва да  се преучредят на нови основи.

„В Гърция винаги е имало три основни сили: Комунистите от ляво, ПАСОК и Нова демокрация. Всички нови партийки и фракции, чийто точен брой в момента дори не зная са продукти на раздробяването на двете основни партии. Те винаги са били федерации, ако не и конфедерации от течения и крила. В ПАСОК винаги е имало ляво крило, центристи и така наречените „десни, според стандартите на партията. И в Нова демокрация винаги е имало едно центристко крило, по-умерени и либерални политици и една класическа Десница, така наречената популистка или народна Десница, както я наричат тук. Мнението ми е, че всички тези течения нямат никакви идеологически допирни точки помежду си. Умереното крило в Нова демокрация всъщност винаги е опирало донякъде до центристите в ПАСОК. Количествените съотношения, които все пак дават някаква представа винаги са били 70 на сто популистка Десница срещу 30 на сто умерени либерали в Нова демокрация. В ПАСОК центристите са 20 на сто срещу 80 на сто за лявото крило.

Понятията центристка Левица и центристка Десница винаги са били много опортюнистични. Те никога не са почивали на някаква идеология, а големите битки всъщност са се намирали във вътрешността на двете партии. Тези понятия са били просто механизми за завладяването на властта и нейното упражняване. Т.е. победите и на едната и на другата партия се дължат на центъра. Центристите, като гласоподаватели винаги са по-умерени. Следователно, като по-мислещи хора те са по-малко обвързани с идеологии, преценяват „какво ми е изгодно в момента и какво ми е изгодно в другия момент”. Но битката винаги се е водила на принципа кой какво може да даде на гласоподавателите, съвсем цинично казано. Понеже в условията на днешната криза вече няма възможност за отпускане на някакви облаги за хората този опортюнистичен принцип не е в сила. Клиентелизмът вече не е в сила и това обяснява отдръпването на много хора от партиите изобщо. То обяснява също защо Левицата на ПАСОК и Десницата на Нова демокрация, които са по-определени популисти вече не могат да разчитат на облагите от държавата и властта. Затова се появиха толкова много нови малки партии”.

Според някои анализатори като социолога Георгиос Сиакандарис предстоящите избори в Гърция ще бъдат сблъсък между силите, които са „за” и онези, които са „против” европейското бъдеще на Гърция. Много от гърците вече гледат на Европейския съюз и водещите в него страни като на неприятели. И това, въпреки че страната е може би най-облагодетелстваната финансово членка на Европейския съюз не само преди, но и в условията на тежката финансова криза.