Галерия

3

2

1

В същото време крайностите намират все повече последователи. Самоубийството на пенсионера на площад Синтагма преди седмица бе прието от крайнолевите среди като политически акт, за което в голяма степем спомогна неговото предсмъртно писмо. „Няколко дни след самоубийството четох една статия, в която се посочваше нещо много интересно: Че в ивицата Газа, въпреки особено тежките условия почти няма самоубийства. Това може би е свързано и с религията, защото Ислямът не позволява самоубийството. Докато в Швеция, която е една развита страна има много висок процент на самоубийства. Това е вярно и важи изобщо за скандинавските страни. Чета, че 77-годишният човек е бил привърженик на по-крайната Левица. Бил е аптекар със сравнително добра пенсия при днешните условия и без финансови задължения към банки. Предполагам, че той, без да е под натиска на някакви много жестоки обстоятелства, по-скоро е достигнал до идеологическа безизходица. От това, което се пише става ясно, че той винаги е бил много ангажиран политически. Миналата година е участвал в протестите на Негодуващите, участвал е в движението „Не плащам”. През 1981 той е бил на 46 години, в разцвета на силите си. Предполагам, че е бил много ангажиран с духа на епохата, с ентуасиазма, който предизвика идването на ПАСОК на власт. 31 години по-късно той усеща, че този модел е вече на доизживяване и цикълът му приключва. Ако всичко това, което казвам за него е така, предполагам, че не само той, но цялото това поколение са в това положение. Те разбират, че нещата, на които са вярвали толкова години вече не са в сила, освен че се опровергават по особено зловещ начин. Те осъзнават, че всъщност трябва да преосмислят много неща, а това е болезнен процес. Не зная дали трябва да търсим някакъв политически смисъл в самоубийството му и в опита да поощри младежта да грабне автоматите и да тръгне на революция и да го отъждествим с Че Гевара. По-скоро случаят прилича на лична безизходица, до която е стигнал той и вероятно стотици хиляди хора като него от това поколение”.

Политологът смята, че този случай показва как политическите процеси не следва да бъдат разглеждани по чисто рационален начин. „Ще повторя тезата, че политиката е предимно психология. И един такъя политически процес, като този в Гърция трябва в по-голяма степен да бъде анализиран с помощта на инструменти на психологията. Може би политолозите биха били по-добри професионалисти, ако учеха и психология”.

„Ако искаме поне да заподозрем какво точно се случва в гръцкото общество трябва да използваме подходите на психологията. Аз използвам една дефиниция за депресията, от няколкото, които съществуват. Тя определя депресията като явление с четири фази. Според нея първата фаза е отрицанието. Отричаш изобщо съществуването на някакъв проблем. Втората е гняв. Третата е болка и четвъртата е примирение. Т.е. признаваш, че положението е наистина такова. Аз я оприличавам на катарзиса в театралния му смисъл, както е представен в древногръцката драма”.

Пламен Тончев смята, че дефиницията за депресията може да се приложи на процесите, които текат в гръцкото общество. Според него то е преминало през фазата на отрицанието с бурните протести през 2010 и 2011 и лозунгите, че всичко това, което се случва е конспирация и има за цел да унищожи страната. „След това Гърция премина в етапа на гнева с вероятна кулминация миналогодишните протести на Негодуващите. Не съм убеден, че е излязла от тази фаза. Опасявам се, че през юни, когато правителството ще обяви новите болезнени мерки може да има нов социален взрив, без да знам каква форма ще придобие. Надявам се, че вече преминаваме към третия етап”.

За отношението на българите към кризата в Гърция той смята, че България има възможността да се поучи в позитивна насока от отрицателния гръцки пример. „От някогашното непознаване между двете страни преминахме през възторга на българите за Гърция. Сега това вече го няма, българите имат свой поглед върху нещата и благодарение на медиите, и на собствените си впечатления, когато посещават страната. Напоследък се забелязва една тенденция за преминаване в другата крайност. Чуват се мнения като „така им се пада на гърците” и други подобни. Наскоро четох една статия в един от добрите български вестници, в която пишеше, че България няма полза Гърция да се намира в трудно положение. Икономиките ни са свързани, така че ние не печелим нищо от тази криза. Мисля, че България има шанса да се поучи от лошия пример и да не допусне подобни грешки”.