Галерия

1

Мария Спасова
    Какво се случва, когато пиратският остров се срещне с посткомунистическия изток? Публични домове, гадни сутеньори, красиви и не дотам красиви проститутки, брутални полицаи, мутри, затворническо минало, фалшиви банкноти и всичко това само между Никозия и Варна. Толкова малко географско пространство, натъпкано с толкова много клишета.
    Определящият се като съвременна социална драма филм “Радостта и тъгата на тялото” на кипърския режисьор Андреас Падзис разказва историята на младия Евагорас, който попада в затвора за фалшификация на банкноти, но не издава приятеля си и съдружник в бизнеса Милен. След 5 години зад решетките той излиза на свобода и заминава за Варна, за да получи дела си от проспериращата делова активност на Милен. Във Варна се среща с биячи с голи глави и дебели вратове, търговци на жива плът, мафиоти и с красивата българка Дита, която по образование е медицинска сестра, но работи като фризьорка, а се изхранва като компаньонка срещу заплащане.
    Побои, заплахи, брутален секс, мизерия, безвкусен лукс, слаб сценарий и накрая имаш чувството, буквално, че “този филм вече сме го гледали”. Цигулар на балкона, луда пианистка, италиански неореализъм - един голям миш-маш, в който не липсва дори турската инвазия в Кипър. Ще попитате какво общо имя тя с историята и с право, защото седи като кръпка съшита с бели конци. Но пък може ли кипърски филм да не каже нито дума за турската инвазия... На сценаристите очевидно липсва интелектуалната изтънченост на един “Budapest Noir”, например, а на режисьорът - умелата кинематографичност и фин хумор на една “ArTherapy”.
    Няма да съм справедлива към филма, ако не откроя краткотрайната, но изключително впечатляваща среща с Меглена Караламбова в ролята на изоставената и полудяла в самотата си майка на Милен. Много чаровна е и Силвия Петкова в ролята Дита и нейния двойнствен живот, но към края на протяжната лента някак губи убедителността си. Симпатия предизвиква и дебютът на Харис Абразис като романтичния млад Евагорас, който помни и спазва съвета на дядо си никога да не предава приятелите си. За мене доста разочароваща е появата на звездата на гръцкото кино Георгиос Хорафас в ролята на предателя-мафиот Милен - може би защото пазя много мил спомен от превъплъщението на актьора във филма “(Цари)Градска кухня”.

    Лентата е съвместна продукция на кипърската Famagusta Film Factory и гръцката Curium Films, с участието на българската Premiere Studio Plus и с финансовата подкрепа на Eurimages. Премиерата в Кипър бе на 31 октомври 2013, а по гръцките екрани филмът тръгва на 6 февруари 2014.