Галерия

1

Явява се според мен много важна позицията на хуманитарните науки спрямо другите науки като цяло. Тази позиция ме интересува. А също и как са възникнали критериите за наука...Раждат се в Европа и особено в Холандия в епохата на така наречената научна революция. Тя е свързана с Галилей, Нютън и т.н. Епохата ми е интересна, защото в нея все още не е ясно какво е науката. Тогава се избистря какво е научното и какво е ненаучното. Тогава се получава и това разминаване на хуманитарните науки, които доскоро дори някои наричаха human studies, а не human sciences. През 19-ти век Вилхем Дилтай се бори за да утвърди автономност на хуманитарните науки. Проблемът е обаче, че така наречената парадигма или обясняваща база липсва при тях. Защото тази база е природата на човека, антропологията.  Това е общата база. Приета обща антропология обаче няма...

Култът към античността в съвременна Гърция.

Тук култът към античността е на много високо ниво. Но не съм много сигурен доколко гърците разбират античността. Доколко просто не богоговеят пред Сократ, Платон и други.  Защото православното християнство не може да бъде съчетано лесно с античността. Ценностите и на двете са различни. Тук по някакъв начин се опитват да не правят тази разлика. Веднъж пътувах с един таксиметров шофьор и той ми каза как при Платон откриваш християнство... Става въпрос за анахронизъм от гледна точка на съвременната историческа наука... Това е култът към античността в Гърция.

Интелектуалният труд в Гърция и в България

Според мен в Гърция уважението към интелектуалния труд в по-голяма степен го има. В гръцкото общество не се оценяват нещата чак толкова много от страна на парите. Социалната стълбица не е толкова регламентирана от приходите. И свещенникът, и военният и преподавателят в университета имат някакво положение в обществото.  Докато в България интелектуалният труд не се уважава. Не се уважава и преподавателя. А това се отразява и върху начина, по който  възприемаме науката. Българският преподавател ми изглежда на човек, който има комплекс. Не се чувства уважаван от обществото. Това се отразява на работата му, естествено. В Гърция го има уважението и преподавателите усещат, че това което правят е от значение за обществото.Това беше важно за мен.

Учим ли сериозно?

Струва ми се обаче, че тук ученето не се възприема като нещо чак толкова сериозно от студентите. Едновременно с това пък бакалавърската степен вече се смята за нищо. Тя се е превърнала в продължение на гимназията. Не знам защо е така. Лесно е, изискванията не са високи.  Тежестта сега е изключително в магистъра. Жалко е, защото 4 години е прекалено голям период от време за да бъде загубен.

Безплатно следване

Това, за което студентите в Гърция протестират не мога да го разбера много. Лозунги като „Безплатно образование за всички” ми звучат много общо. А и не мисля, че ако се появи частен университет може да падне нивото на държавния. Освен това хора, които не могат да влезат в държавния да следват това, което искат в частния ще си платят и ще го учат. А не да се влачат в държавния, да увеличават бройките и така да се стига до падане на нивото.

Близки  планове

Магистър по История на философията в Radboud University в Nijmegen, Холандия. Там има  център по история на средновековна и ренесансова  природна философия. Вярвам, че организацията на процеса на обучаване ще е много добра.

По-далечни

Имам желание да направя докторат в Америка, тъй като тези науки се изучават на най-високо ниво именно там. Искам да взема колкото се може по-добро образование. Но и в Гърция бих се занимавал с наука.

Мечтата ми

Да се занимавам с научна работа, преподаване и изследвания. Иска ми се да се занимавам с философия и история на науката. Вярвам, че има смисъл да се занимаваме с тях исторически, защото могат да ни дадат по-добро разбиране за това какво е съвременната наука. Защото  природните науки предлагат обективни решения и за това имат авторитета на „специалисти” и на налагащи решения. Това не е полезно, защото не може една гледна точка до озурпира друга гледна точка.

В Гърция ми харесва

Лекотата в общуването. В България сме твърде сериозни и в отношенията между хората има повече напрежение. Тук нещата са по-леки. Хората са по-топли.

Дразни ме

Когато това топло отношение премине във фамилиарно. Трябва да има баланс.

Ние и те

Смятам, че те са близки до нас като начин на мислене. Имат средиземноморски манталитет, който ние нямаме. Общуват помежду си по-интензивно. Но като хора на Балканите имаме много общи неща. Сходства в хумора също. Жалко е ако националистически идеологии ни делят. Ще ми се България, Гърция и изцяло Балканите да са по-близки.

От Гърция ще ми липсват

Сладкарниците, летните кина, кафенетата, хората по улиците в 23ч., отворените вестникарски будки.

Пожелавам