Със сигурност искам в снимките ми да има човек. Работата ми като фотограф е в областта на модата, рекламата и портретите. Модата ми харесва въпреки, че е нещо по-нагласено, но портретите ми харесват повече, защото трябва да откриеш човека, който стои срещу теб. Дали е артист, дали е писател, дали е художник...
СТРАННИ СНИМКИ
Нещо ужасно странно няма. Има обаче трудни условия на работа. Веднъж бяхме отишли на работа в едно огромно ателие и докато снимахме някой ни открадна цялото оборудване, което бяхме оставили. По време на едни други снимки пък се напихме в 12ч. на обяд. Беше Коледа и манекените се правеха, че пият вино, което след това даваха на нас...
ТРУДНОТО
Да изкараш личността на човека, който стои срещу теб. И в модата и в портретите. Трябва да изкараш нещо, което да изразява него , но и теб. Например ако един поет е леко меланхоличен трябва да го покажеш някак си. Защото е такъв и защото пише меланхолични стихове например. Но едновременно с това нещата, които изкарваш трябва да изразяват и твоята естетика. Това е трудното. Всеки път обаче третирам нещата като предизвикателство.
Има и много технически трудности, разбира се. Може да се озовеш някъде, където няма ток и да трябва да правиш снимки със светкавица. Друга работа е, че ние лятото снимаме зимни неща, а зимата летни. В момента снимаме зимната колекция с кожи и палта. При температура 40 градуса! По Коледа обикновено снимаме бански. Това са трудностите на фотографията.
НЕ МИ ХАРЕСВА ДА СНИМАМ
Не ми харесва да снимам къщи и конструкции, в които липсва човешкият елемент. Преди не ми харесваше да правя репортажни снимки. Тази година обаче понеже имаше толкова много събития започна да ми харесва и това. В тях има много човешки елемент.
Но това да снимам една „красива” къща, в която хората седнали на канапето и в компания на приятели пият питието си не ми харесва. Защото не е истина. Да снимаш една къща както е във всекидневния си вид мога да го разбера. Но иначе не. Да покажем къщата, в която на закуска има сервирани 100 кроасана и старателно подредени портокали няма смисъл. Защото нещата не са така.
МОСТОВЕТЕ...
Другото нещо, което ме вълнува и върху което работя са мостовете (от цял свят) и транспортното средство. Когато реша да направя изложба тя ще е пак с материали събирани 10 години. Работя върху този проект малко по малко, паралелно с всекидневната ми работа. Не събирам 10 снимки за да кажа: „Я да направя изложба.” Не съм сноб и съм въздържана. Но както се оказва това може и да е проблем, защото сега като решихме да направим изложбата Off sight се затруднихме много да изберем точните снимки. Представи си 12 години всяка неделя и сряда на стадиона. Ходила съм и на стадиони и зад граница.
КОГАТО СЕ ИЗЧЕРПВАМ
Минавам през фази, в които рутината и ежедневието изяждат цялата ми енергия. Често когато снимаш неща за да изкараш пари не можеш да се изразиш. Имаш винаги някакви упътвания от клиент. Когато снимаш политици също не можеш да направиш снимките както си искаш. Това може да те изчерпа, но вдъхновението ти не спира. Отиваш някъде за два дена, виждаш нещо хубаво и се зареждаш отново. Тази събота и неделя например видях един много хубав плаж и веднага извадих фотоапарата. Хем си бях казала, че за два дена не искам да снимам нищо и пак снимах. Фотоапаратът е станал продължение на ръката ми. Нещата ги виждам фотографски. Това, което вижда обективът е това, което вижда окото ми.
Но това което всъщност ме изморява е изискването на приятелите ми да снимам. Особено когато сме на ваканция. Приятелските снимки за спомен тип „аз и ти на плажа” ме изморяват. В такива случаи избягвам да правя снимки. Казвам „хора, аз съм във ваканция.” Разбирам, че очакванията им са логични. Но представи си двете с тебе да сме на ваканция и аз през цялото време да те питам: „Какво стана със Сисе? Завърши ли трансферът и т.н.”
СВЯТ С РАЗЛИЧНИ ЦВЕТОВЕ
Всяка държава има своята култура, своите цветове. Всяка държава ти дава вдъхновение. Мисля обаче, че не бих могла да живея в друга държава. Единственото място, което прилича малко на Гърция е Испания. Това е средиземноморски тип култура, има море и двете държави си приличат. Но след около две седмици престой в чужбина ме хваща home-sick. Иначе съм направила и обиколка на Китай. Всяка култура ти дава вдъхновение. Аз съм се родила обаче в Гърция. Тук съм израстнала и нямам намерение да ходя в друга държава.
НЕ ХАРЕСВАМ SNAP SHOT
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
