Галерия

1

Град Мегара и районът около него с площ от близо 40 000 декара бяха обявени за археологически обект, с единодушно решение на Централния археологически съвет.

Съветът взе предвид всички археологически данни, представени детайлно в предложението на Дирекцията за праисторически и класически паметници. Предложението включваше различни древни и по-нови паметници, представляващи интерес за археолозите, като например двете древни пристанища - Пагес в Коринтския залив и Нисея в Аргосароническия залив.

Опазване на древните паметници в района на Мегара

Опазването на важните паметници в района на Мегара беше основната грижа на членовете на Централния археологически съвет, които дадоха зелена светлина на проекта. Действително бяха изразени определени резерви по отношение голямата площ на обекта, като бяха изтъкнати редица проблеми, които ще възникнат като следствие – например трудности в контрола на разкопките от страна на Дирекцията за праисторически и класически паметници. Въпреки това, както бе споменато, Дирекцията вече извършва проверки в по-голямата част на района, а списъкът с паметници, открити във и извън града сам по себе си е „обезоръжаващ“.

Изключителен паметник

Прочутото водохранилище, открито в Мегара, и смятано за дело на известния архитект Евпалинос, е едно от най-значимите и големи през 5 в. пр. Хр. Водохранилището, както и множеството водни инсталации, открити в различни точки на древния град, обясняват защо градът „никога не е оставал без вода“, както бе споменато по време на заседанието на Съвета.

Двата хълма на града, където са се намирали акрополите на Алкатос и Кария, са пълни с древни строителни материали, често вградени в строежа на църкви от поствизантийската епоха. На хълма на Кария е запазена също така и издълбаната в скалите пещера Мурмуни, която е била светилище на богинята Деметра.

Прочутите подземия на Мегара

Древната Агора, част от която е открита през 1937 под съвременния площад „Ироон“ (площад „На героите“), продължава да напомня за себе си главно с откриването на нови архитектурни части и елементи, както се случи при разкопките на улица източно от площада.

Същото се случва и с прочутите подземия на Мегара, които според някои са дали името на района, и които са се използвали за складове и при регилиозни ритуали, тъй като са били свързани с богинята Деметра и със земеделското стопанство в региона. По време на спасителните разкопки, извършени в периода 2006-2010, в рамките на проекта за изграждане на пречиствателна станция в град Мегара, са открити две такива подземия, датирани от втората половина на 4 в. пр. Хр.

Археологическа карта на града

Части от крепостната стена на Мегара са откривани в различни точки на града. Една от най-значимите е открита при гореспоменатите спасителни разкопки в периода 2006-2010. Става въпрос за част от южната крепостна стена, където между две полукръгли кули са открити портите Нимфадес, които са били жизненоважни за древния град, тъй като са осигурявали връзката с пристанище Нисея.

Останки от класически храмове, обществени и частни сгради, гробища с богати и красиви дарове, много от които са изложени в Археологическия Музей на града, бани от късната античност, керамични и бояджийски работилници, както и десетки византийски и по-нови паметници, допълват археологическата карта на града, в който е роден създателят на прочутия акведукт на остров Самос, известен като „Траншеята на Евпалинос“, града, който колонизира Византион, където по-късно е основан Константинопол.