Галерия

3

2

1

В денят, когато пада стената „си бях вкъщи и гледах телевизия. Когато видях първите източногерманци да минават през стената, си помислих, че започнат да стрелят по тях. Тогава живеех на 500 метра от вратата и ги гледах да излизаха, отидох и аз да видя какво се случва” разказва г-н Кивелос. „Всички, които идваха, бяха щастливи. Западно германците им помагаха. Черпеха се с бира. Това беше момента, когато давата народа се обединиха”.

„За всички източногерманци, западен Берлин беше един културен шок. Гледаха магазините и не знаеха дали могат да пазаруват. Аз в началото попитах дали колите, които са навитрините се продават... Ние в източна Германия се записвахме в списъци и чакахме повече от десет години, за да ни даде държавата кола – една от двете марки, които имаше” казва г-н Триандафилидис.

Съвсем скоро животът в обединения Берлин се променя – започват по-чести задръствания, политически вълнения за това какво ще се случи по-нататък... „Прииждането на граждани от източен Берлин се усети много силно във всекидневието” казва г-н Козанитис. „Днес Берлин не е раят, който обещаваше Хелмут Кол. Безработицата е висока, а проблемите са много” заключва г-н Ламброс Савидис.