Галерия

2

1

Янис Стурнарас посочи колко отрицателно подейства на гърците публикацията в списание Шпигел и те отидоха в банките и изтеглиха своите влогове. „Чуждите журналисти пишат статиите си на база неофициална информация, която получават от министерствата в своите страни или от различни фондове, които е вероятно да имат интерес от лансирането на една или друга „новина”. Според него в публикациите не се съдържат винаги достоверни данни. „Съществуват други страни, които влязоха в Еврозоната с по-големи от гръцкия държавни дефицити. Никога досега не е обърнато внимание на отговорността на Европейската комисия за Гърция, Ирландия и Португалия. Сигурни ли сме, че знаем какви са държавните дългове на други страни?” бяха някои от темите, с които общественото мнение не е запознато според професора по финанси. „Общо казано медиите са обективни, но често премълчават някои неща”. Той посочи опита си с журналисти от Bloomberg и Financial times, които дори не са публикували важни за разговора им данни. „През 1999 в Гърция нещата вървяха много добре. След това обаче се отпуснахме. Назначенията в държавния сектор се увеличиха с 14 на сто, а заплатите и пенсиите скочиха със 100 на сто. Допуснахме много сериозни грешки, но не сме ние тези, които ще разрушим еврото” каза в заключение Янис Стурнарас.

„Всичко, което разказваме се е случило. Но нищо не се е случило по начина, по който го разказваме”. С този цитат на поета - нобелист Георгиос Сеферис оприличи начина на работа на гръцките медии телевизионната журналистка Мария Хукли. Според нея въпреки преувеличенията, изразеното представяне на чужди публикации, които по-благоразположени към Гърция, некомпетентните мнения поне в началото на кризата и своите лични интереси гръцките телевизии са се справили сравнително добре с представянето на кризата. „Не трябва да забравяме, че и телевизиите са продукт на системата, която днес се разпада. Но те не премълчаха новините и имаше добри предавания, които представиха нещата напълно реално”.

Председателят на гръцко-немската търговска и индустриална плата Мартин Кнап се зае със задачата да анализира „войната” между медиите в Гърция и Германия. Той започна своето представяне с определението за гърка в немска енциклопедия от 1735. Характеристиката не е никак ласкателна, „въпреки че едва ли авторът е имал възможността да се срещне с толкова много гърци, така че да има база за извличане на изводи. Все пак обаче енциклопедията е издадена в Лайпциг, където по онова време е имало значително гръцко присъствие и  частност семейства на търговци. Може пък авторът да е имал лични антипатии”. Също толкова негативни са били стереотипите на гърците спрямо германците през 1891 например, когато немският крал Вилхелм изпратил дъщеря си София в Атина без никаква зестра и така си спечелил гнева на атиняни, които все още помнели богатството, с което заминали за Германия две гръцки принцеси. От историческото развитие на отношенията между двете страни личи как стереотипите са били особено силни в някои периоди и в други са били почти забравяни. Поредната им поява съвпада с началото на кризата в Гърция.

„В резултат на всички негативни публикации 80 на сто от немците смятат, че еврото им създава проблеми, а съответно гърците са убедени, че за една голяма част от проблемите им е виновна фирмата Сименс”. Според него евентуалната причина за негативните стереотипи се крие в недоброто осведомяване, което често придобива формата на евтина демагогия, зад която се крият интереси. „Немските медии често пропагандират, че за проблемите е виновна само кризата на дълга в Гърция, а гръцките – че са виновни гръцките политици и Германия. Резултатите и на двете кампании са впечатляващи”. Мартин Кнап информира, че в антипод 62 на сто от гърците имат добро мнение за Франция, чиято политика „не се различава особено от тази на Германия”. Интересен бе коментарът му за начина, по който самата Гърция представя себе си. „Преди няколко години написах една статия със заглавие „Зорбас вреди на Гърция”. И днес съм на мнението, че фигурата на един мъж, който представя стереотипа на лежерния и безгрижен начин на живот вече не привлича. Нито дори туристите, които преди са били завладявани от тази картина и са искали да прекарат така поне няколко дни в годината. Той заяви, че палатата подпомага сътрудничеството в областта на изследванията и новаторството. „Наскоро една фирма в Атина беше разработила технология в областта на фармацевтиката. Докато се намираше тук й беше много трудно, дори и невъзможно да представи своята работа на чуждите пазари. Когато реши да се премести във френския си филиал изведнъж работата тръгна като по часовник. Не е ли жалко да се случва това?”.