Миналият ноември американският режисьор от гръцки произход Луис Психойос посети Кино-фестивала в Солун, за да представи документалния си филм „Τhe cove” или в превод „Заливът на делфините”. В неделя той си тръгна от церемонията по раздаването на Оскарите с една от статуйките – тази за нанй-добър документален филм за 2009 г.
Филмът разказва за една група активисти, кинаджии и водолази, които са тръгнали на тайна мисия, за да навленат в един скрит залив в Япония и да разкрият дълбоко пазени тайни. Тайните, които разкриват са само върха на айсберга.
Луис Психойос е роден през 1957 г. в Дубук, Айова в семейството на емигранти от Спарта, които напуснали Гърция веднага след като приключила Втората световна война. Той следва фотография в Университета в Мисури и работи като фоторепортер за списание Νational Geographic, с което си сътрудничи 17 години. Освен това е работил за всекидневниците Νewsweek, Τime, Νew Υork Τimes и Sports Ιllustrated. През 2005 г. Психойос създава Съюза за защита на океаните Οceanic Ρreservation Society, който е и основния извор, откъдето черпи за филма си Τhe cove.
Един друг грък, който остана по- в сянка, е Танасис Каратанос – създател на немската продуцентска компания Τwenty Τwenty Vision. Тази година нейната продукция на филма „Αjami” (Кръстопътища на живота) също се бори за Оскар в категорията а чуждестранен филм. „Αjami” е една израелско-германска продукция, режисирана от палестинеца Скадар Копти и от израелеца Ярон Сани, а действието се развива района Атзами в Джафа – едно място „мелница” на различни култури и на сблъскващи се помежду си схващания за света, където заедно живеят евреи, мюсюлмани и христиани.
Продуцент на филма е Танос Каратанос, който е роден в Берлин и израснал в Атина, защото родителите му решили да се върнат обратно в Гърция, когато той билн на две годинки. За малко Каратанос да стане политолог, но преди да завърши следването си в Берлин разбрал, че не е за тази работа. „Още от малък много обичам киното, но се усетих с огромно закъснение. Въпреки това реших да направя един завой на 180 градуса” казва в телефонно интервю за вестник Вима. Той кава, че ако повярва в режисьора прави всичко възможно да намери средства и той да осъществи мечтата си. Продуцентската компания на Каратанос се занимава с малки по бюджет филми, но пък затова той пома риска и пътува из целия свят, за да осъществи своите филми – Израел, Берлин, Техеран, Киргистан, Ню Йорк, Атина, Лондон. За „Кръстопътища на живота” Каратанос казва: „Единият режисьор е израелец евреин, а другият е арабин христианин. Сами по себе си те представят тези противоречия в Дзафа. И това е интересно.” Рискът да бъде направен този филм е, че е първият и за двамата режисьори, а всички актьори в него са любители. 300 любители са били обучавани в продължение на една година, а от тях останали само 40 – никой не знаел за какво става дума в сценария на филма. Нито по време на снимките, които продължили 29 дни. „Те играеха без никой да знае какво ще се случи, ащото режисьорите искаха от тях да бъдат спонтанни и истински. Като в документалните филми.”
„Кръстопътища на живота” стигна до петте филма кандидати за Оскар за чуждестранен филм, след като минаха през последния стадий, където са се състезавали девет филми. В деветката обаче се намираше още един филм на продуцентската компания на Каратанос, който е копродукция с България – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (Τhe world is big and salvation lurks around the world) с режисьор на филма Стефан Командарев.