Анастасия Балездрова
В тежкото кризисно време, когато орязаните заплати и завишените цени и данъци изпразват и без това отслабналите портфейли на гърците дори и малките удоволствия все по-често биват оставяни настрана. Дали обаче книгата може да бъде включена в категорията на нещата, които се купуват все по-трудно?
Избрах да питам в една от големите книжарници, която се намира в центъра на Атина и привлича всекидневно посетителите не само с четивата, но и с ред културни мероприятия. На щанда с най-продаваните книги редом до „Острова” на Виктория Хислоп и други романи стояха четива на икономическа тематика, „Доктрината на шока” на Наоми Клайн и „Големият план” на Стивън Хокинг.
Василис Хадзиякову, издател и директор на книжарница Янос описа много отчетливо актуалната ситуация на гръцкия книжовен пазар и обясни защо и откога интересът на читателите е завладян от довчера малкопознатите и скучни икономически теми.
Какво е състоянието на гръцкия книжовен пазар днес?
В Гърция има една фанатична читателска публика, която е малка, но качествена. Много пъти чуваме коментари, че в Европа хората четат повече отколкото в Гърция. Но според мен същността не се намира в броя прочетени книги, а в това какви са тези книги. В метрото, в градския транспорт, във влаковете и кафетата виждаме много хора да държат четива, които ние наричаме „книги от будката за вестници” и които гъркът-любител на книги не би прочел никога.
Освен това в Гърция има голямо производство на идеи и литература, независмо дали говорим за проза или поезия. Писателите са много, особено поетите. Двете нобелови награди не са никак случайни. През последните години наблюдаваме едно малко увеличение в читателската публика, но в същото време отчитаме, че новите технологии създават малък проблем, защото младото поколение и студентите използват предимно технологията, а не класическите книги. Но от друга страна това, заедно с общата ситуация водят към книгата хората, които в даден момент от живота си са били близо до книгата и сега я преоткриват. Това евентуално е една от добрите последици на кризата.
Хората, които четат обикновено нямат високи доходи, но каквото и да се случи те ще четат. Свикнали са да живеят с книгата. Мисля, че кризата има по-голямо въздействие върху скъпите неща: жилищата, автомобилите, скъпите подаръци. Тя предизвика постъпване на стоките и така книгата се превърна в евтин подарък. Сега книгите са търсени от хората, които винаги са го правили и от други, които ги откриват сега като евтин подарък. Затова си мисля, че що се касае до книгата нещата не се намират на толкова лошо ниво.
Означава ли това, че кризата не ви е засегнала?
Кризата засегна сериозно издателските къщи. Това не означава, че и в книжарниците не усещаме финансовите проблеми на хората. Наясно сме, че те се затрудняват. Но бих искал да обясня каква е ситуацията в издателските къщи, за които се чу, че са затворили или са на път да затворят. Първо, много издават университетски учебници, които се раздават безплатно на студентите. За някои това е основна дейност, а в някои други заема голяма част от общата работа. Знаем, че в Гърция проблемът е в държавата. Не бизнесмените, а държавата обеднява, като така създава една верига. Издателските къщи чакат по две години, за да получат парите си и това предизвиква проблеми в техните финанси.
От друга страна през последните години – особено през тези, които наричаме „годините на благоденствие” – станахме свидетели на един бум от нови заглавия. В средата на 80-те години, когато аз влязох в пазара на книгата средно се издаваха по 1500-3000 книги на година. През последните години броят на новите издания надвиши 10000. Това от една страна е добро за мисълта и книгата. Освен това запълни много празнини, защото много произведения на световната литература и наука не бяха преведени дотогава. Разбира се, останаха още много празнини. Например много малко български книги са преведени на гръцки език. Аз преди няколко години издадох една стихосбирка на Кирил Кадийски и понеже се занимах доста с това, осъзнах, че в българската литература съществуват истински диаманти, които за съжаление не са преведени. Но понеже през последните години има една тенденция към литературата на балканските страни е много вероятно да бъдат издадени и български книги.
Мисълта ми обаче беше, че гръцкият книжен пазар с малката си публика не може да побере тези хиляди книги. Това е проблем и за някои книжарници. Как да решиш кои от десетте хиляди заглавия да избереш, кои да поставиш на щанда, кои да препоръчаш? Но това е много малко в сравнение с проблемите на издателските къщи.
Какви книги се предпочитат?
Нека първо да кажа, че съществува мода и при книгите и тя се променя според условията и общата ситуация. Формира от нуждите на хората или е признак на лукс. Спомням си, че през 90-те години бяха на мода албумите на изкуството и всички се бяха втурнали да купуват. Просто ги разграбваха. По едно време бяха на мода криминалните романи. Когато пък започнаха промените в балканските страни и народите започнаха да търсят своя облик, традициите и културното си наследство бяха много актуални историческите книги и изданията на тази тематика. Искам все пак да подчертая, че историческата литература е винаги актуална. Понякога са на мода и някои видове литература. Примерно „женската” литература, т.е. книгите написани от жени и предназначени за женската публика. В други случаи са модерни книгите на конкретна тематика. Някога бяха актуални теми като сблъсъкът между цивилизациите, Изтокът и Западът, ислямът и християнството. В последно време на преден план са кризата и икономиката. Виждаме, че хора, които никога са нямали интереси в областта на икономиката изпитват нуждата да прочетат нещо за това в опита си да разберат защо се случват всички тези неща в живота им. Така много читатели, които преди четяха съвсем различни неща се обърнаха към тази литература. Четат книги на икономисти, удостоени с Нобелови награди, написани в по-опростен вид, на анализатори от Гърция и чужбина. Темите са кризата, икономиката, финансовите системи, банките, фирмите, икономиката на философско ниво и различните мнения, идеологии и т.н.
Кога се появи за пръв път тази тенденция?
Преди две години, със започването на световната финансова криза. Ние, които се намираме всеки ден в центъра на Атина забелязахме, че почти от началото на 2008 хората започнаха да изглеждат смутени и замислени и цялата ситуация беше безпрецедентна. Затова и напрежението избухна през декември. Ние преживяхме тези събития от много близо и видяхме, че в протестите участваха всички хора, те не бяха само реакция на младежта. И понеже нещата стават все по-трудни и хората тепърва научават какво е меморандумът и т.н., продължават да се интересуват от книги на такава тематика. Не случайно е засилен интересът към теми, свързани с трудовите отношения. Това са книги, на които преди никой освен експертите в тези области не обръщаше внимание и бяха раздавани само в университетски и факултетски библиотеки.
Какво е състоянието на книжовния пазар в периода преди Коледа?
Първо нека да кажа, че за съжаление още не сме усетили идването на празниците. Това е така, защото вече втора седмица центърът на Атина е блокиран от стачки и протести. Доколкото знам обаче и на други места, и в провинцията още не е започнал празничният период. Така или иначе година след година празничните дни стават все по-малко. Спомням си, че за нас някога Коледа започваше в началото на ноември. После се измести в средата, после в края на месеца и началото на декември, а сега е ограничена в последните дни. Виждам, че хората търсят евтините книги и евтините албуми, които предпочитат за подаръци. С времето се интересуват за все по-ниски цени, които издателите се стремят да задържат на колкото се може по-ниско ниво или да предлагат скъпи издания на сносни цени. Освен това предлагат заглавия, които имат в складовете си на много ниски цени и в доста случаи това са много хубави книги. Фактът, че една книга не се продава не означава, че не е стойностна. Често се случва лоши книги буквално да се разпродават. Ние в книжарниците също се опитваме да предлагаме на много добри цени всички видове книги, за да можем по този начин да помогнем на читателите. Това правим и през коледния период и се надяваме на по-добри дни.
За съжаление видяхме, че някои магазини, които предагаха и книги, като например френската верига FNAC затвориха. На какво смятате, че се дължи това?
В магазините на FNAC се продават електронни уреди, консумативи и книги. Разбира се, когато бяха открити първите магазини във Франция книгите бяха на първо място. Този вид магазини не успяха да се наложат и в други европейски страни като Испания и Португалия, не само в Гърция. Как биха могли, след като по същото време тук бяха открити магазини и на други европейски вериги, които се занимават само с продажбата на електронни уреди? Относно книгите, чиято публика както казах е много малка и ние, гръцките фирми се опитахме да направим нещо ново и интересно. Не е случаен фактът, че магазинът на FNAC и нашият бяха открити по едно и също време преди пет години. Ние обаче познавахме книгата и читателската публика в Гърция много по-добре ,отколкото би могла да ги познава една мултинационална фирма, в резултат на което FNAC затвори.
Ние създадохме една голяма книжарница на два етажа, в която работят много добре запознати с работата хора. Създадохме и вече широко известната зала, в която всеки ден се провеждат много мероприятия като музикални концерти, театрални постановки, изложби, пресконференции и т.н. и вярваме, че така въведохме една новост в пазара на книгата и на художествени произведения, които предлагаме в арт-шопа.
Какви четива бихте ни препоръчал за този труден период?
Аз смятам, че особено в този период хората се нуждаят от много добра литература. Въпреки кризата, на пазара излязоха много стойностни книги и от гръцката и световната проза. Смея дори да твърдя, че миналата и по-миналата година нямахме толкова много нови заглавия. И така за щастие имаме много предложения за хората, които искат поне за малко да избягат от проблемите и да се почувстват приятно. Също така мисля, че можем да се насочим и към някои книги на тема самосъзнание, за да осмислим къде се намираме и какво правим, защото смятам, че това осъзнаване, както и самата криза ще ни помогнат да станем по-добри хора. Бяхме забравили как е да си добър и да се отнасяш добре с останалите и се стремяхме само към собственото си благоденствие и ненужното потребителство. Много често, когато идват малки деца им казвам, че „ставате по-добри хора чрез книгите и хубавата музика”. Вярвам, че ние предлагаме точно това.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
