Анастасия Балездрова
В тежкото кризисно време, когато орязаните заплати и завишените цени и данъци изпразват и без това отслабналите портфейли на гърците дори и малките удоволствия все по-често биват оставяни настрана. Дали обаче книгата може да бъде включена в категорията на нещата, които се купуват все по-трудно?
Избрах да питам в една от големите книжарници, която се намира в центъра на Атина и привлича всекидневно посетителите не само с четивата, но и с ред културни мероприятия. На щанда с най-продаваните книги редом до „Острова” на Виктория Хислоп и други романи стояха четива на икономическа тематика, „Доктрината на шока” на Наоми Клайн и „Големият план” на Стивън Хокинг.
Василис Хадзиякову, издател и директор на книжарница Янос описа много отчетливо актуалната ситуация на гръцкия книжовен пазар и обясни защо и откога интересът на читателите е завладян от довчера малкопознатите и скучни икономически теми.
Какво е състоянието на гръцкия книжовен пазар днес?
В Гърция има една фанатична читателска публика, която е малка, но качествена. Много пъти чуваме коментари, че в Европа хората четат повече отколкото в Гърция. Но според мен същността не се намира в броя прочетени книги, а в това какви са тези книги. В метрото, в градския транспорт, във влаковете и кафетата виждаме много хора да държат четива, които ние наричаме „книги от будката за вестници” и които гъркът-любител на книги не би прочел никога.
Освен това в Гърция има голямо производство на идеи и литература, независмо дали говорим за проза или поезия. Писателите са много, особено поетите. Двете нобелови награди не са никак случайни. През последните години наблюдаваме едно малко увеличение в читателската публика, но в същото време отчитаме, че новите технологии създават малък проблем, защото младото поколение и студентите използват предимно технологията, а не класическите книги. Но от друга страна това, заедно с общата ситуация водят към книгата хората, които в даден момент от живота си са били близо до книгата и сега я преоткриват. Това евентуално е една от добрите последици на кризата.
Хората, които четат обикновено нямат високи доходи, но каквото и да се случи те ще четат. Свикнали са да живеят с книгата. Мисля, че кризата има по-голямо въздействие върху скъпите неща: жилищата, автомобилите, скъпите подаръци. Тя предизвика постъпване на стоките и така книгата се превърна в евтин подарък. Сега книгите са търсени от хората, които винаги са го правили и от други, които ги откриват сега като евтин подарък. Затова си мисля, че що се касае до книгата нещата не се намират на толкова лошо ниво.
Означава ли това, че кризата не ви е засегнала?
Кризата засегна сериозно издателските къщи. Това не означава, че и в книжарниците не усещаме финансовите проблеми на хората. Наясно сме, че те се затрудняват. Но бих искал да обясня каква е ситуацията в издателските къщи, за които се чу, че са затворили или са на път да затворят. Първо, много издават университетски учебници, които се раздават безплатно на студентите. За някои това е основна дейност, а в някои други заема голяма част от общата работа. Знаем, че в Гърция проблемът е в държавата. Не бизнесмените, а държавата обеднява, като така създава една верига. Издателските къщи чакат по две години, за да получат парите си и това предизвиква проблеми в техните финанси.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
