Галерия

2

1

Проблем е и ограниченият географски хоризонт на информирането. Болшинството от новините по телевизиите, радиостанциите и вестниците засягат Гърция и това, което се случва тук. Аз съм ръководител на групата за социални проучвания в медиите, която проведе ред изследвания, от които се вижда, че три четвърти от новините по гръцката телевизия се отнасят за Гърция и само една четвърт за целия останал свят. Това е много сериозен проблем, защото в крайна сметка медиите не могат да дадат на публиката една пълна картина на събитията, които се случват в целия свят. Например, говорим много за кризата в Гърция, но много малка част от новините представя световната криза. Едва напоследък започнахме да слушаме и такива новини, най-вече след проблемите, които се появиха в американската икономика.

Тези проблеми са общи за всички медии и се проявяват по специфичен начин във всеки вид медии. В телевизията се проявява като намаляване на приходите от реклами и наличие на излишен персонал. Трябва да отбележа, че гръцката телевизия с начина й на информиране – разбира се, съществуват и изключения, но тук говоря общо - би могла да съществува и без журналисти, така както се бе случило в медиите на Силвио Берлускони в Италия. Предаването на новини от световните агенции или представянето на толк шоу може да се прави и от хора, които не са журналисти, а се представят като такива. Така или иначе в Гърция е много разпространено явлението да се занимаваме с неща, които не разбираме особено много.

Колко обективни са гръцките медии?

Нека не се лъжем, обективност не е имало никога. От една страна имаме събитията и те са нещо, което се случва. Съществуват и журналисти, които си измислят събития. Те представят събития, които не са се случили или ги представят като да са се случили, докато реалността е съвсем различна. Ще спомена конкретни случаи, които имахме тук, в Гърция. Един журналист, който се предполагаше, че изпраща кореспонденции от Ирак се е намирал в Кипър и в хотелската си стая създавал звукове, за да покаже, че в района около него падат бомби. Един друг гръцки журналист, който работеше за немска телевизия представи един репортаж за партизаните от PKK, само че той не беше сниман в планините в Турция, а някъде в област Тесалия, в Гърция. Но тук говорим за измислени събития.

Повечето от нещата, които телевизията ни показва са реални. Тук не трябва да забравяме също, че не трябва да укриваме събтия, защото това също е вид намеса. Но едно е да представяш събития, които са се случили и друго – как ги разбираме ние. Живеем в едно общество, чиито членове възприемат нещата по различен начин. Имаме различни политически и идеологически разбирания, различни интереси, различни религиозни вярвания, различен начин на живот. Следователно всеки може да разгледа дадено събитие от различна гледна точка и е абсолютно невъзможно някой да отхвърли напълно своя поглед върху нещата. Например, настоящата криза от някои се възприема като криза, някои я наричат преразпределение на доходите, други смятат, че е преходен период, който ще доведе Гърция до по-добро състояние, някои пък очакват и евентуално си пожелават гръцката икономика да се влоши и страната да се превърне в страна от третия свят. Следователно е почти невъзможно да се отърсим от мнението си, когато описваме дадени събитие. От тази гледна точка обективност няма и никога не е имало.

Това, което можем да правим е да уважаваме събитията. Проблемът обаче се намира в това, че гръцките медии често не правят дори това. Първо на първо, те не показват всички събития. Показват само онези, които подхождат на държавното управление или на опозицията. Мога да приведа примера, който бе посочен в едно хумористично предаване. Известният актьор Лакис Лазопулос бе направил коментара, че телевизиите правят репортажи за поскъпването на продуктите на пазарите, но не и в супермаркетите, защото те са техни спонсори или им дават реклами. Колкото и да е прост този пример, той е истински. Но тук имаме и едно прикриване на събитието. Същото се случва и с международните новини, от които се избират много конкретни събития. Като обобщение мога да кажа, че липсата на обективност в гръцките медии не се дължи на начина, по който гледаме на събитията, а на факта, че не искаме те да съществуват. И затова ги премълчаваме.

Ще успеят ли да оцелеят всички медии в тези тежки условия?

Не съм сигурен. Аз очаквах, че в резултат на кризата някои медии ще бъдат закрити. Те уволниха много журналисти и техници, но продължават да съществуват. Не е ли странно, че въпреки липсата на средства от реклами, от държавно финансиране или от подкрепата на фирмите – майки тях все още ги има?